Ред за ползване и отлагане на платен годишен отпуск

Важна информация както за работодателите, така и за всички служители, бе публикувана на официалната електронна страница на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ във връзка с предоставянето и ползването на отпуск.

В общия случай всички работници и служители са длъжни да използват платения годишен отпуск до края на календарната година, за която той се полага, съобразно реда, респективно графика за ползване, утвърден от работодателя. Всички работодатели са длъжни да създадат ред за ползване на отпуските, като информират работниците в началото на годината за полагаемите дни и да ги поканят да заявят ползването на останалите от предходната година. Липсата на информиране на работещите за полагаемите им се  дни е едно от най-честите нарушения, които контролните органи на Агенцията установяват във връзка с отпуските.

От ИА „ГИТ“ подчертават, че всички дни отпуск могат да се ползват до края на двегодишната им давност, независимо дали са отложени или не за следващата календарна година. Следва да се направи уточнение, че Давността започва да тече от началото на годината, следваща годината, за която се полага отпускът. Така например, дните от 2018 г. могат да бъдат използвани най – късно до края на 2020 г. Следва да се посочи също, че за периода, в който работникът или служителят използва друг вид отпуск  (за бременност и раждане, за гледане на дете и т.н.), горепосочената давност се спира.

ГИТ също така напомня, че част от отпуска може да бъде отложен за следващата календарна година, ако е отправено искане на работниците и служителите и е придружено от съгласието на работодателя. Във всеки случай обаче работодателят е длъжен да осигури ползването на поне половината дни отпуск в годината, закоято се полагат, а останалите – най-късно до средата на следващата. Ползването на прехвърлените или неизползваните дни отпуск от предходната година след този срок се осъществява с 14-дневно предизвестие, като в този случай не е нужно съгласието на работодателя. Служителите от своя страна следва да разполагат с доказателства, че преди това са поискали отпуск и той им е бил отказан.

Следва да се подчертае, че във всички случаи работодателят дължи и обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение отново за всички дни, които не са погасени по давност.

Отчитайки спецификите на извънредното положение и извънредната епидемична обстановка, от ИА „ГИТ“ поясняват, че дори и в такива случаи работодателят не може едностранно да предоставя неплатен отпуск на своите работници и служители, т.е. необходимо е искане или съгласие от страна на служителя. Единственото изключение, предвидено за горепосочените условия, е едностранното предоставяне от страна на работодателя на платения отпуск, ако дейността на предприятието, на част от него или на отделни работници и служители е спряна със заповед на държавен орган или със заповед на работодателя.  Ако дейността не е спряна, работодателят има право да предостави на работниците само половината от платения им отпуск без тяхно искане. Също така, в тези случаи работодателят няма право да отказва платен или неплатен отпуск на бременни, майки или осиновителки на деца до 12 години, както и на самотни бащи, на лица с 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност или под закрила заради някои заболявания, включени в специална наредба.