ПРОМЕНИ В ДАНЪЧНОТО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО

с оглед обнародвания на 08.12.2020г. Закон за изменение и допълнение на Закона за Данък върху добавената стойност и обнародвания на 11.12.2020г. Закон за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс

I. ПРОМЕНИ В ЗКПО

 1. Променят се срокът на подаване на годишните данъчни декларации, годишния отчет за дейността и внасяне на годишния данък за 2020г., като същият започва да тече  от 1 март до 30 юни. Данъкът върху разходите, облагани с данък следва да се внесе до 30 юни.

2. Промени в авансовото облагане с корпоративен данък:

2.1. Прагът, от който зависи дали възниква задължение за авансови вноски за дадена данъчна година, както и класифицирането им като месечни или тримесечни вече се определя на база нетни приходи от продажби за годината преди предходната (чл. 83, ал. 2, т. 1 и 2 и чл. 84 ЗКПО) – Месечните авансови вноски се правят от данъчно задължени лица, чиито нетни приходи от продажби за годината преди предходната година превишават 3 000 000 лв.

2.2. Авансовите вноски за текущата календарна година се декларират с декларация по образец в срок от 01.03. до 15.04. на същата година (чл. 87а, ал. 1).

– Крайният срок за подаване на коригиращата Декларацията по чл. 88 от ЗКПО е до 15.11. (чл. 88, ал. 1).

2.3. Сроковете за внасяне на авансовите вноски са:

– при месечните – за периода  м. 04 – м. 11- до 15 число на месеца;  за м. 12. – до  01. 12.,

– при  тримесечните – промяна само при третата вноска – до 01.12. (чл. 90, ал. 1).

Санкцията  под формата на лихва за отклонение от прогнозната печалба е при отклонение  25 на сто (чл. 89, ал. 1 и ал. 2).

3. Промени при необлагаемите социални разходи  – ваучери за храна, допълнителното социално осигуряване и застраховки “Живот:

– Необлагаемият размер на ваучерите за храна е повишен до 80 лв. месечно (чл. 209, ал. 1).

– Налице са изменения на разпоредбите на чл. 208 и чл. 209, ал. 1, т.2, като е заложено изискването за липса  на подлежащи на принудително изпълнение публични задължения  в случаите на прeферeнциално третиране на ваучери, респ. допълнителното социално осигуряване и застраховки “Живот“ .

4. Включени са нов тип сделки, представляващи „разпореждане с финансови инструменти“ – т. 21, § 1 на ДР на ЗКПО – нова б. „д“ – Разпореждане с финансови инструменти” за целите на чл. 44 и 196 са сделките: с акции, извършени на пазар на трета държава, който се счита за еквивалентен на регулиран пазар и за който Европейската комисия е приела решение относно еквивалентността на правната и надзорната уредба на третата държава в съответствие с Директива 2014/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. относно пазарите на финансови инструменти и за изменение на Директива 2002/92/ЕО и на Директива 2011/61/ЕС (ОВ, L 173/349 от 12 юни 2014 г.).

5. С преходни разпоредби са въведени текстове, свързани с удължаване на срокове във връзка с ползване на данъчни преференции за преотстъпване на данък (§ 73-75).

§ 73. Данъчното облекчение по чл. 184 от Закона за корпоративното подоходно облагане, представляващо минимална помощ по чл. 188 от Закона за корпоративното подоходно облагане, може да се ползва до 31 декември 2023 г., в т. ч. за корпоративния данък за 2023 г.

§ 74. Данъчното облекчение по чл. 184 от Закона за корпоративното подоходно облагане, представляващо държавна помощ за регионално развитие по чл. 189 от Закона за корпоративното подоходно облагане, може да се ползва до 31 декември 2021 г., в т. ч. за корпоративния данък за 2021 г., след решение от Европейската комисия за удължаване на срока на действие на Схема SA.39869 (2014/N) – България, Схема за освобождаване от корпоративен данък съгласно чл. 184 от Закона за корпоративното подоходно облагане. Преотстъпване на авансови вноски за корпоративен данък не се допуска до датата на решението на Европейската комисия, при условие че същото е след 31 декември 2020 г.

§ 75. (1) Преотстъпеният данък за 2019 и 2020 г. във връзка с чл. 189б, ал. 2, т. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане се инвестира в нови сгради и нова земеделска техника, необходими за извършване на посочената в чл. 189б, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане дейност, в срок до края на втората година, следваща годината, за която се ползва преотстъпването.

(2) Алинея 1 се прилага след получаване на разписка с идентификационния номер на помощта от Европейската комисия за промяна на условията на схема – Помощ за инвестиции в земеделски стопанства чрез преотстъпване на корпоративен данък.

II. ПРОМЕНИ В ЗАКОНА ЗА ДАНЪЦИТЕ ВЪРХУ ДОХОДИТЕ НА ФИЗИЧЕСКИТЕ ЛИЦА

1.         Промени в изискванията за документиране и отчитане на доходите, придобити от физически лица:

В чл. 9:

а) алинея 2 се изменя така:

„(2) Данъчно задължените лица, които не са длъжни да издават фискална касова бележка от фискално устройство или касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност съгласно ал. 1, издават документ за придобитите от тях доходи от източници по чл. 10, ал. 1, т. 3 и 4, съдържащ реквизитите по чл. 6, ал. 3 от Закона за счетоводството. Документът се издава в два екземпляра, като единият се предоставя на платеца на доходите, а вторият се съхранява от физическото лице.“;

б) алинея 3 се изменя така:

(3) Документът по ал. 2 не се издава, когато:

1. за доходите платецът издава предвидения в този закон формуляр „Сметка за изплатени суми“, или

2. доходите са обложени с окончателен данък по реда на глава шеста, или

3. доходите са освободени от облагане на основание чл. 13, ал. 1, т. 24, или

4. доходите са платени по банкова сметка на физическото лице, освен в случаите по ал. 4.“;

в) създава се ал. 4:

„(4) Когато платец на доходите по чл. 10, ал. 1, т. 3 е предприятие или самоосигуряващо се лице, което е задължено да прилага Закона за счетоводството и на основание чл. 45, ал. 6 не издава „Сметка за изплатени суми“, в документа по ал. 2 физическото лице, придобило доходите, включва и реквизитите по чл. 6, ал. 1, т. 3 от Закона за счетоводството.“

2.         Въвеждане на данъчно облекчение за подобрения и/или ремонт на недвижим жилищен имот – нов чл. 22е

Местните физически лица и чуждестранните физически лица, установени за данъчни цели в държава – членка на Европейския съюз, или в друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, ползват данъчно облекчение, като приспадат от общата годишна данъчна основа по чл. 17 направените през годината плащания за труд във връзка с подобрения и/или ремонт на един недвижим жилищен имот в общ размер до две хиляди лева, когато едновременно са налице следните условия:

1. недвижимият жилищен имот е на територията на Република България;

2. данъчно задълженото лице е собственик или съсобственик на недвижимия жилищен имот;

3. подобренията и/или ремонтът са извършени от местни лица на държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство;

4. недвижимият жилищен имот не е включен в предприятието на лице, което извършва стопанска дейност като търговец по смисъла на Търговския закон;

5. данъчно задълженото лице притежава документ за платения труд във връзка с извършването на подобренията и/или ремонта на жилищния имот, съдържащ реквизитите по чл. 6, ал. 1 от Закона за счетоводството, придружен от документ за плащането му (фискален бон, разписка, банков или друг документ);

6. данъчно задълженото лице и лицето, извършило ремонта, не са свързани лица.

(2) Данъчното облекчение се ползва до размера на сумата от годишните данъчни основи по чл. 17.

(3) Когато недвижимият жилищен имот е собственост на повече от едно физическо лице, облекчението може да се ползва от всеки съсобственик, при условие че общият размер на облекчението, ползван от всички съсобственици, за имота не превишава сумата по ал. 1.

(4) Когато в нарушение на условието по ал. 3 е ползван по-голям общ размер на данъчното облекчение, всяко от лицата, ползвали облекчението, дължи частта от данъка, съответстваща на размера на ползваното облекчение.

(5) Обстоятелствата и условията по ал. 1 и 3 се декларират от лицето в годишната данъчна декларация по чл. 50.

3.         Промени в срока на деклариране и внасяне на данъка за лицата, извършващи стопанска дейност като търговци по смисъла на ТЗ, вкл. ЕТ и  физическите лица по чл. 29а, регистрирани като земеделски стопани:

–          Лицата, извършващи стопанска дейност като търговци по смисъла на Търговския закон, включително едноличните търговци, както и физическите лица в случаите по чл. 29а правят авансови вноски при данъчна ставка 15 на сто при условията и по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане.

–          Сроковете за деклариране и внасяне на годишния данък се  синхронизират с тези в ЗКПО (чл. 53, ал. 1 и чл. 67, ал. 5).  Задължените лица ползват отстъпка само, ако ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ се подаде и данъкът се внесе до 31.03. (чл. 53, ал. 6). Промяната се отнася се и за ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2020 г. За физическите лица, които не са търговци се запазват досегашните срокове на деклариране и внасяне на данъка – 30. 04. (чл. 53, ал. 1 и чл. 67, ал. 5).

4. Изменена е и разпоредбата чл. 73, ал. 3 от ЗДДФЛ, по отношение декларирането на скрито разпределение на печалбата.

5.             Отделно от измененията със ЗИДЗДДС, със Закон за държавния бюджет на Република България за 2021 г., обн. ДВ. бр. 104 от 08.12.2020 г.. се увеличиха размерите за данъчните облекчения за 2021 г. по реда на чл. 22 в и чл. 22 г от ЗДДФЛ – данъчно облекчение  за деца, под формата на приспадане на суми от годишните данъчни основи, съответно:

– 4500 лв. за едно дете,

– 9000 лв. за две и

– 13500 лв. за три и повече деца.

– 9000 лв. за деца с увреждания

Новите размери влизат в сила само за доходи, реализирани през 2021г., т.е. реално ще се приспадат от данъчната основа за 2021г., при декларирането й през 2022..

III. ПРОМЕНИ В ЗМДТ 

Въведени са промени, съгласно които не се облагат с данък придобитите по възмезден начин моторни превозни средства:

1. придобити преди първоначалната им регистрация за движение в страната;

2. за които приобретателят е в чужбина и за които няма последваща регистрация за движение в страната;

3. с прекратена регистрация на основание тотална щета и за които няма последваща регистрация за движение от нов приобретател в страната.

IV. ДРУГИ ПРОМЕНИ ОТНОСНО УДЪЛЖАВАНЕ НА СРОКОВЕ

Във връзка с промяната в сроковете за подаване на годишни данъчни декларации по ЗКПО и ЗДДФЛ (до 30 юни на следващата година) се удължават сроковете в чл. 38 от Закона за счетоводството (ЗСч) за публикуване на годишните финансови отчети до 30 септември на следващата година.

Променят се сроковете по чл. 245 от ТЗ, чл. 40, ал. 3 от ЗЮЛНЦ, чл. 71д, ал. 1 от ДОПК, по параграф 55, т.4 от ПЗР на ЗИДЗКПО (ДВ, бр. 98 от 2018 г.; изм., бр. 37 от 2019 г.)

V. ПРОМЕНИ В ДОПК

1. Със ЗИДЗДДС в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс е създадена нова разпоредба – чл. 130а относно използване на надвнесени суми за следващи плащания:

Чл. 130а. (1) Когато е подадена декларация с посочена в нея надвнесена сума и подателят е заявил, че желае надвнесената сума да служи за следващи погасявания по реда на чл. 169, ал. 4 и/или по сметката за принудително събиране на публични вземания, органът по приходите в 30-дневен срок от подаване на декларацията може да отрази в данъчно-осигурителната сметка претендираната сума съобразно заявения вид задължения, като това се смята за плащане, постъпило на датата на отразяването.

(2) С отразяването на цялата претендирана сума се смята, че искането на лицето е изцяло удовлетворено.

(3) При неизпълнение на искането по ал. 1 се прилага чл. 129, като срокът по ал. 3 на същата разпоредба започва да тече от датата на подаване на заявлението по ал. 1.“

2. Със ЗИДДОПК са приети и други изменения в разпоредбите на ДОПК, ЗЗСч и др., сред които най-важните са:

2.1. Отменя се чл. 175, ал. 2,т. 3, съгласно който се начисляваха лихви за задължения на чуждестранно лице, подлежащи на удържане при източника до датата на доказване на наличието на основания за прилагане на СИДДО. Създава се чл. 275а „Прилагане на СИДДО без основание“ – който не внесе или внесе в по-малък размер данък съгласно Закона за корпоративното подоходно облагане или Закона за данъците върху доходите на физическите лица в установения срок за внасяне на данъка, без да са удостоверени основанията за прилагане на СИДДО, се наказва с глоба – за физическите лица, или с имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в размер 5 на сто от размера на невнесения данък, но не повече от 15 000 лв.

2.2. Налице са промени, във връзка с контрола върху стоки с висок фискален риск – чл. 127в и сл.

2.3. Създадена е нова ал. 5 на чл. 160, съгласно която при обявяване на ревизионен акт за нищожен от съда, последният може да реши въпроса по същество или да изпрати преписката на компетентния орган със задължителни указания.

2.4. Въведени са промени в абсолютната погасителна давност (чл. 171, ал. 2 от ДОПК), като са предвидени два нови случая, при които спира да тече абсолютната погасителна давност:

– вземането е предявено в производство по несъстоятелност,

–          образувано е наказателно производство, от изхода на което зависи установяването или събирането на публичното задължение.

2.5. Въведени са допълнителни възможности за използване на електронни документи – чл. 29, 30, 34, 54, 54а.

2.6. С преходни и заключителни разпоредби на закона са направени промени и в други нормативни актове:

2.6.1. Закона за счетоводството – Създава се възможност при съставяне на годишните финансови отчети подписите по чл. 25, ал. 2 и 4 да  бъдат електронни подписи по смисъла на чл. 13 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги.

2.6.2. В Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците. се създават чл. 26а и 26б:

„Чл. 26а. (1) Държавата предоставя на лица, извършващи туроператорска и туристическа агентска дейност, безвъзмездни средства в размер на 4 на сто от оборота им без ДДС през 2019 г., които приоритетно се използват за компенсиране на загуби, произтичащи от отказали се от ваучери клиенти, както и от удържани от доставчиците на услуги суми.

(2) Средствата по ал. 1 се предоставят на лицата по ал. 1 по ред, определен с наредба на министъра на туризма, и при спазване на правилата за държавните помощи.

Чл. 26б. (1) На микро, малки и средни предприятия, които в изпълнение на заповед на министъра на здравеопазването при извънредна епидемична обстановка са преустановили дейността си след 1 ноември 2020 г., се предоставят безвъзмездни средства в размер на процент на оборота им без ДДС за същия период през предходната година, за срок до отпадането на ограничението. За регистрираните микро, малки и средни предприятия след 1 януари 2020 г. безвъзмездните средства са в размер на процент на оборота им без ДДС за предходния месец на месеца, през който е преустановена дейността.

(2) Средствата по ал. 1 се предоставят на микро, малки и средни предприятия, отговарящи на критерии и по ред, определени от Министерския съвет по предложение на министъра на икономиката.

(3) Средствата по ал. 1 се превеждат по платежна сметка на съответното предприятие от Националната агенция за приходите.

(4) Националната агенция за приходите кандидатства въз основа на решение на управителния съвет за дейности по извършване на плащания към микро, малки и средни предприятия по ал. 1 – 3 с европейски средства въз основа на сключен договор с управляващ орган на оперативна програма съгласно условията на съответния договор.

(5) Неправомерно получени средства, недължимо платени и надплатени суми се възстановяват ведно с лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания от датата на получаване на средствата до датата на възстановяването им. Вземанията за възстановяване са публични държавни вземания. Актовете по чл. 166 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс се издават от органи по приходите, оправомощени от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите. Обжалването на актовете не спира изпълнението им.

(6) Всички органи на изпълнителната власт предоставят на Националната агенция за приходите информацията, необходима във връзка с предоставянето на средствата по ал. 1.“

VI. ПРОМЕНИ В ЗДДС

Обръщаме внимание, че има разлика в началния момент, от който измененията, въведени със Закона за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност (ЗИД  ЗДДС), обнародвани в ДВ. бр. 104 от 08.12.2020 г., влизат в сила:

от 01.12.2020 г. – разпоредбите относно намалена ставка за храната за вкъщи,

от 12.12.2020 г. – разпоредбите относно СУПТО, ускорено възстановяване при ползване на СУПТО и административно-наказателни разпоредби,

от 01.04.2021 г. – влизат в сила промените в режим в Съюза и режим извън Съюза,

от 01.07.2021 г. – относно нови доставки и режими.

1. Основните изменения в ЗДДС са свързани с  облагането на дистанционните продажби (на стоки) и доставките на услуги за данъчно незадължени лица.

1.1. Вътреобщностни дистанционни продажби на стоки на територията на ЕС – стоките (произведени на територията на ЕС или вече допуснати за свободно обращение) се изпращат или транспортират от територията на държава членка, различна от тази, в която завършва изпращането или транспортирането на стоките от доставчика за данъчно незадължено лице.

1.2. Дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии – стоките се изпращат или транспортират от трети страни или територии от доставчика за данъчно незадължено лице. Специални правила се предвиждат за дистанционни продажби на стоки на територията на Европейския съюз, внасяни от трети страни, или територии под формата на пратки със собствена стойност, ненадвишаваща левовата равностойност на 150 евро.

1.3. Вътрешни дистанционни продажби – стоките (произведени на територията на ЕС или вече допуснати за свободно обращение) се изпращат или транспортират от доставчика на територията на една държава членка, като транспорта започва и завършва на територията на същата държава членка.

1.4. Доставки, които се улесняват от електронен интерфейс – използването на електронния интерфейс (устройство или програма, която позволява комуникация между две независими системи или система и краен получател и може да включва уебсайт, портал, платформа, интерфейс за приложни програми и други подобни средства) позволява на получател и на доставчик, предлагащ стоки за продажба, да осъществят контакт, който води до доставка на стоки чрез този електронен интерфейс. Лицето, което управлява този интерфейс е различно от доставчика и получателя.

Законодателят предвижда специални правила и различни хипотези при този вид доставки, както и възможност лицето, което управлява интерфейса да е и получател  и доставчик на тази стока, като за тази доставка се прилага нулева ставка по чл. 35а от ЗДДС.

1.5. Предвиден е специален ред за внос на стоки за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии. Вносителят декларира в подадената митническа декларация за внос, че ще прилага специалния режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, като посочва индивидуалния си идентификационен номер по този режим и митническите органи разрешават вдигането на стоките, без данъкът да е ефективно внесен в бюджета към този момент при изпълнението на определени условия, едно от които е собствената стойност на стоките, внасяни от трети страни или територии, не надвишава левовата равностойност на 150 евро, като тези стоки са предназначени за данъчно незадължени лица.

Този специален режим за деклариране и отсрочено плащане на данъка при внос ще се прилага от данъчно задължено лице, което към датата на вноса отговаря на определени условия.

При специалния режим за деклариране и отсрочено плащане на данъка при внос митническите органи разрешават вдигането на стоките, без данъкът да е ефективно внесен в бюджета към този момент.

Периодът за отчитане на данъка е едномесечен.

Лицето подава месечна декларация по специалния режим за деклариране и отсрочено плащане на данъка при внос пред Агенция “Митници” по образец, определен в правилника за прилагане на закона. В тази месечна декларация се посочва общата сума на ДДС, събран през съответния период за отчитане и се подава пред Агенция “Митници” по електронен път по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс до 16-о число включително на месеца, следващ месеца, за който се отнася. Получателят – данъчно незадълженото лице, за което е предназначена пратката, е длъжен да заплати данъка по митническата декларация за внос на лицето при приемане на пратката. Лицето събира данъка от всички получатели, приели пратките през съответния период и е длъжно да внесе по реда на чл. 90 събрания от получателите – данъчно незадължени лица, данък за съответния период в срок не по-късно от 16-о число на месеца, следващ месеца на вноса.

Когато стоките под формата на пратки са със собствена стойност, надвишаваща левовата равностойност на 150 евро, или са акцизни стоки, се прилагат общите правила за внос на закона.

Законодателят предвижда специални правила относно мястото на изпълнение на новите дистанционни продажби.     Въвежда се праг за определяне мястото на изпълнение при доставки на вътреобщностни дистанционни продажби на стоки и доставки на далекосъобщителни услуги, на услуги за радио- и телевизионно излъчване и на услуги, извършвани по електронен път.

До сега съществуващият праг от 10 000 евро за доставки на далекосъобщителни услуги, на услуги за радио – и телевизионно излъчване и на услуги, извършвани по електронен път вече е приложим в следната хипотеза: доставчикът е установен само в една държава членка, извършват се далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване и услуги, извършвани по електронен път или вътреобщностни дистанционни продажби и общата стойност на изброените доставки не надвишава през текущата календарна година и не е надвишавала през предходната календарна година 10 000 евро или равностойността им в националната валута на държавата членка, в която е установен доставчикът.

До достигането на този праг, доставките (на посочените стоки и услуги) са с място на изпълнение в държавата членка на доставчика. След надхвърлянето на прага – доставките са с място на изпълнение в държавата на потребление.

Специални режими за отчитане на доставките:

Режим извън Съюза и Режим в Съюза, които се прилагат до сега само за доставки на далекосъобщителни услуги, услуги по разпространение на радио и телевизия или услуги, извършвани по електронен път, извършени от данъчно задължени лица, установени в ЕС или неустановени в ЕС за данъчно незадължени лица се разширяват от 01.07.2021 г. до всички други услуги, предоставяни на данъчно незадължени лица, установени в ЕС (например – транспортни услуги, отдаване под наем на превозни средства и др.).

Въвежда се и нов режим – режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии.

В режима в Съюза, освен доставките на услуги ще се включат вътреобщностни дистанционни продажби на стоки и вътрешни дистанционни продажби на стоки.

С разширяването на обхвата на доставките, лицата ще декларират и плащат ДДС само в една държава членка, независимо от това къде е дължим данъкът и по този начин отпада задължението за проследяване на оборота за дистанционни продажби и регистрацията в друга държава членка в тази връзка.

Разширява се обхватът на лицата, които могат да прилагат режима в Съюза, като освен данъчно задължени лица, установени в ЕС, режима ще могат да прилагат и лица, които управляват електронен интерфейс, чрез който се улеснява извършването на вътреобщностни дистанционни продажби на стоки или някои вътрешни дистанционни продажби на стоки, както и лица, установени извън ЕС.

Променя се срокът за подаване на справка-декларацията по тези режими – до края на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася декларацията (календарното тримесечие). Предвидено е корекцията на подадена справка-декларация за данъчни периоди да се извършва в следваща справка-декларация.

За данъчно задължените лица, регистрирани за прилагане на режим извън Съюза и режим в Съюза, е предвидена възможност да продължат регистрацията си по режимите, като за целта следва да подадат заявление по електронен път за актуализация на данните в първоначално подаденото заявление за регистрация считано от 01.04.2021 г. до 30.06.2021 г.

Нов режим: Режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, може да се прилага за стоки под формата на пратки със собствена стойност, ненадвишаваща левовата равностойност на 150 евро, с изключение на акцизни стоки, когато вносът им се осъществява в която и да е държава членка и независимо за коя държава членка са предназначени. Законодателят е предвидил определени условия, за да може да се прилага този режим.

Данъчният период за регистрираните по този режим е едномесечен. Справка-декларацията за прилагане на режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, се подава от лице, регистрирано на основание чл. 157а, по образец за всеки данъчен период в срок до края на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася декларацията, независимо дали през периода са извършвани доставки.

Облагане на доставки при прилагане на специалните режими:

Мястото на изпълнение на доставки, за които се прилагат специалните режими е в държавата членка по потребление. Данъчната основа, датата на възникване на данъчното събитие и изискуемостта на данъка при доставки на услуги и вътреобщностни дистанционни доставки на стоки се определят по законодателството на държавата членка по идентификация. Данъчното събитие и изискуемостта на данъка при дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, възникват към момента на доставката, като стоките се считат за доставени в момента, в който е било прието плащането.

Данъчната ставка на доставките при тези режими е приложимата ставка в държавата членка по потребление. За документирането на доставките на услуги и на стоки при тези режими се прилага законодателството на държавата членка по идентификация.

Лицата, прилагащи режими извън Съюза, режим в Съюза и режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, следва да водят и съхраняват регистри във връзка с извършените доставки.

2. С промяната в чл. 47 от ЗДДС се прецизира освобождаването от облагане с данък върху добавената стойност на застрахователни и презастрахователни услуги, като освобождаването ще е в зависимост от вида на доставката, а не от формалните изискванията на Кодекса на застраховането.

3. Други промени:

3.1. Намалената ставка на данъка по чл. 66, ал. 2, т. 3 от ЗДДС ще се прилага и за доставка на храна за вкъщи. В тази връзка има промяна в определението в § 1, т. 61 от допълнителните разпоредби, като се отменя т. 62. Тези промени са в сила от 01.12.2020 г. до 31.12.2021 г.

3.2. Предвидено е ускорено възстановяване на ДДС за лица, ползващи СУПТО, включен в списъка по чл. 118, ал. 16 от ЗДДС (в сила от 12.12.2020 г.)

3.3. Налице са промени в чл. 118 на ЗДДС, свързани с изискванията към софтуерите за управление на продажбите в търговски обекти (СУПТО). Отпада задължителното въвеждане на СУПТО, като лицата, които по избор са въвели такъв, отговарящ на изискванията на чл. 118, ал. 16, ще се ползват от определени облекчения:

–          възможност за ускорено възстановяване на данъчен кредит,

–          неналагане на принудителна административна мярка „запечатване на търговски обект” при първо нарушение за неиздаден фискален бон.

4.      В преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) са предвидени:

–          специални правила за регистрация и дерегистрация във връзка прехода към новите режими, както и

–          правила за регистрация/дерегистрация по ЗДДС на лица, установени в Обединено кралство Великобритания.

*Екипът на Адвокатско дружество „Цветкова и партньори“ има готовност да Ви консултира по възникнали въпроси, във връзка с разглежданите законодателни промени.