ПРОБЛЕМИ НА КОМПАНИИТЕ В СФЕРАТА НА ТРАНСПОРТА

Мерките, предприети от държавните органи, с оглед извънредното положение и ограничаване разпорстранението на коронавирусната инфекция, сериозно засягат всички сфери на дейност. Един от най-засегнатите сектори е транспортният. Изпълнението на услуги в тази област е силно ограничено, поради мерките на национално и международно ниво. От една страна е налице забарана за влизане на граждани с автомобилен транспорт на териториите на много държави, като се допускат единствено товарни превози. От друга страна, със заповед на Министъра на здравеопазването бяха ограничени пътуванията в страната, до неотложни такива, при деклариране на причините за същите. В допълнение, със заповед на Министъра на туризма от 17.03.2020г., временно се преустановиха организираните пътувания на български граждани в чужбина, организираните пътувания на чуждестранни граждани у нас, както и всички организирани туристически посещения, в рамките на вътрешния туризъм. Всички тези мерки ограничиха изпълнението на транспортни услуги, както в страната, така и в чужбина. Товарните превози не бяха засегнати в голяма степен от самите мерки, колкото от общото намаляване на обема на дейност в производствените сфери, съответно намаляване в обема на доставките на стоки.

За повечето компании, предлагащи услуги в сферата на транспорта, възникват редица затруднения, свързани с намаляване обема на работа и приходите. Основните проблеми са в областта на договорните взаимоотношения – договори за кредит, за лизинг, за наем, застраховки и др.; в областта на трудовото право – преустройване на работния процес, необходимост от съкращаване на служители; в областта на финансиране на бизнеса – държавни компенсации и форми на финансиране – безвъзмездна финансова помощ и кредитиране.

Възможни решения:

1. Договорни взаимоотношения

По отношение на всички сключени договори винаги стои възможността за предоговаряне на условията, която разбира се е поставена в зависимост от волята и на двете страни. Възможностите за едностранни изменения на договорите са силно ограничени и са в зависимост с конкретното правоотношение, уговорките и задълженията по него. Ако приложимото право, съгласно сключените договори, е бълграското, то съществува възможност за позоваване на стопанска непоносимост и непреодолима сила по отношение изпълнението на някои задължния.

1.1. Договори за кредит и за лизинг

А) Промени в законодателството

Действащото законодателство в България, свързва с неизпълнението на задълженията по договори за кредит редица негативни последици. Именно, действието на тези последици, бе ограничено за времето на извънредното положение, с приемането на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение (ЗМДВИП).

Съгласно чл. 6 от същия, до отмяната на извънредното положение, при забава за плащане на задължения на частноправни субекти, длъжници по договори за кредит и други форми на финансиране (факторинг, форфетинг и други), предоставени от банки и финансови институции по чл. 3 от Закона за кредитните институции, включително когато вземанията са придобити от други банки, финансови институции или трети лица, и по договори за лизинг, не се начисляват лихви за забава и неустойки, задължението не може да бъде обявено за предсрочно изискуемо и договорът не може да бъде развален поради неизпълнение, както и не може да бъдат изземвани вещи.

Тази разпоредба се отнася, както за физически лица, така и за търговски дружества – страни по договор за банков кредит или други от посочените по-горе. При действието на тази разпоредба, дори да изпаднете в невъзможност да заплатите вноска по кредита, за периода на извънредното положение, то върху нея няма да бъде начислявана лихва за забава и неустойка за неизпълнение, нито кредитът Ви може да стане предсрочно изискуем, поради забавата. В действителност, задълженията не се погасяват, напротив те остават дължими и след отмяна на извънредното положение, се дължат в пълен размер. За разлика от разгледания в по-долу частен мораториум, тази разпоредба не предвижда продължаване на срока на договора за банков кредит, а единствено спира настъпването на негативните последици от неизпълнението. Това от своя страна също би създало трудности, тъй като след отмяната на извънредното положение, своевременно ще трябва да заплатите натрупаните до този момент дължими суми наведнъж. В случай, че не изпълните последното, то ще бъдат приложими всички посочени негативни последици.

Б) Банков мораториум (по отношение единствено договорите за кредит)

БНБ взе решение, че ще възприеме гласуваните от Европейския банков орган (ЕБО) Насоки относно законодателните и частните мораториуми върху плащания по кредити във връзка с COVID-19, като изиска от търговските банки да предложат единен проект на правила за частен мораториум. На 10.04.2020г. Управителният съвет на Българската народна банка утвърди предложените от Асоциацията на банките в България (АББ) мерки за ограничаване на кредитната тежест за лицата, изпаднали в затруднено финансово положение в резултат на настъпилата извънредна ситуация.

Утвърденият частен мораториум осигурява възможност за промени в графика за изплащане на главницата и/или лихвите по задълженията, без да се променят ключови параметри по кредитния договор, например размерът на вече договорените лихви. Важно е да се отбележи, че всяка една търговска банка, която приема да прилага утвърдения ред за отсрочване на изискуеми задължения, следва да обяви публично предлаганите облекчения на своята интернет страница, в банковите салони и по друг подходящ начин. В обявлението се посочва редът, по който банката ще договаря отсрочване на задълженията, както и началният момент, от който то ще бъде прилагано. Единствено, в случай, че обслужващата Ви банка е приела да прилага частния мораториум и e обявила публично това, е възможно да се възползвате от реда предвиден в него. 

От облекченията могат да се ползват физически или юридически лица с вече сключени договори за банков кредит. Вероятно банките ще поставят изискване клиентът да докаже, че е изпаднал в затруднение или очаква това да се случи. Предполага се, че това ще се случва, посредством декларация от страна на клиента, но е възможно банката да изиска и други документи, установяващи настъпилите обстоятелства. Тези лица, до 01.03.2020г. следва да са внасяли вноските си в срок, а ако са имали забавени такива, то забавянето да не е продължило повече от 90 дни. Мораториумът не се прилага автоматично за всеки, а следва кредитополучателят да отправи искане до банката в тази насока. Искане за отсрочване може да се депозира най-късно до 22.06.2020 г., а банката трябва да е взела решението си до 30.06.2020 г. Всяка банка ще предостави различни възможности за депозиране на искането, които следва да бъдат обявени, като не се очаква да се изисква заплащане на такса за същите. Следва да се подчертае, че предлаганите механизми за отсрочване и уреждане на задължения се отнасят само за такива, произтичащи от договори, сключени преди 31.03.2020 г. Ще бъдат отсрочвани задължения за срок до 6 месеца, който изтича не по-късно от 31.12.2020г. Крайната дата може да варира в зависимост от датата, на която клиентът е поискал да се възползва от отсрочването и от наличието на просрочени вноски към тази дата.  Датата, на която е направено искането на клиента да ползва отсрочване, не променя общия времеви обхват на отсрочването – предвидените 6 месеца. Отсрочването може да обхване всички изискуеми суми или само главница. Непогасените на първоначално договорените падежи суми се погасяват на части след изтичане на периода на отсрочване – т.нар. гратисния период, съгласно приложимия механизъм на отсрочване, освен ако изрично е предвидено друго в приложимия механизъм. Повече за конкретните механизми ще откриете по-долу. Искането може да включва както непогасени в срок вноски преди подаване на искането, така и вноски с ненастъпил падеж. Ако към датата на отправяне на искането за отсрочване клиентът не е в забава, отсрочването се прилага само за в бъдеще – по отношение на вноски с ненастъпил падеж. Клиентът има възможност да се откаже от предоставения гратисен период по-рано от предвиденото и да поиска изготвяне на погасителен план.

Извън обхвата на мораториума кредиторите могат да договарят с клиентите си индивидуални схеми на отсрочване, различни от уредените в него, както и други облекчения.

1.2 Договори за наем

По отношение на тези договори, извън възможността за предоговаряне размера на наема или освобождаване от месечни вноски, не съществуват много опции за забавяне или неизпълнение на задълженията. Наемателят може да откаже заплащането на наем, единствено ако наетия обект е затворен със заповед на държавен орган, с оглед извънредното положение, тъй като в тази ситуация за наемодателят настъпва невъзможност да предоставя ползването.

По отношение на договорите за наем, следва да се има предвид разпоредбата на чл. 6б от Закона за мерките и действията, съгласно  която до отмяната на извънредното положение по решение на Министерския съвет министрите, областните управители и ръководителите на други ведомства, предоставили под наем или за ползване имоти – държавна собственост, или общинските съвети, предоставили под наем или за ползване имоти – общинска собственост, може да приемат решения, съответно издадат заповеди за намаляване размера на вноските за наем и за ползване или за освобождаване от заплащането им изцяло или частично от физически и юридически лица – наематели или ползватели, които са ограничили или преустановили дейността си вследствие на мерките и ограниченията, наложени по време на извънредното положение. Предстои да бъде прието посоченото решение на Министерски съвет.

1.3 Застраховки Каско и Гражданска отговорност

Ако конкретното превозно средство не се използва по никакъв начин за периода на извънредно положение и не е предмет на договор за лизинг, съгласно  който има специални изисквания за застраховане, е възможно да се предприемат действия за намаляване на застрахователната премия. И за двата вида застраховки, може да се иска намаляване на застрахователната премия, с оглед настъпилите извънредни обстоятелства, които поради характера си намаляват риска от настъпване на застрахователното събитие. За целта се отправя искане до застрахователя и се описват обстоятелствата, обосноваващи намаляването на риска.

При застраховката Гражданска отговорност, не се допуска прекратяване на договора от страна на застрахователя, при искане за намаляване на премията, поради намаляване на риска. За да е налице задължение за намаляване на премията обаче, е необходимо да се посочи промяна на обстоятелства по чл. 362, ал. 2 от КЗ, които са съществени за риска, водещи до неговото намаляване. За съществени за риска обстоятелства се смятат само тези, за които застрахователят изрично и писмено е поставил въпрос. Т.е задължението на Застрахователя е обвързано и с поставените от него въпроси за риска при сключване на договора. Необходимо е да се запознаем със съдържанието на конкретния договор, за да дадем становище, дали настъпилото извънредно положение ще се приеме за промяна на тези обстоятелства. Ако са налице такива обстоятелства, то Застрахователят е длъжен да уважи искането. Ако не са налице тези обстоятелства и застрахователят не приеме искането за намаляване на премията, застраховащият има право да прекрати договора без предизвестие. Тук е важно да се отбележи, че тази застраховка е задължителна и ако бъде прекратена и не се сключи нова, то превозното средство се сваля от регистрация. Възможно е застрахователят да уважи искането, само на основание извънредното положение и без да изследва налице ли са съществени за риска обстоятелства, по смисъла на закона.

При застраховката „Каско“ важи, казаното по-горе, като при нея няма забрана за Застрахователя да прекрати договора ако не е съгласен с исканото намаляване. Тук при искането за намаляване на премията, може да се посочи готовността да се измени договора по отношение на застрахователните събития, като същите се ограничат до пожар и кражба. Ако застрахователят не се съгласи, може да се прекрати застраховката и да се сключи нова само за тези застрахователни рискове.

2. Трудови правоотношения

2.1. Със Закона за мерките и действията бяха въведение редица възможности по отношение на работния процес и трудовоправните взаимоотношения.

А) На първо място при обявено извънредно положение работодателите може да предоставят до една втора от платения годишен отпуск на работника или служителя и без негово съгласие.

Б) На следващо място в предприятието или в негово звено работодателят може да установи за целия период на обявено извънредно положение или за част от този период непълно работно време за работниците и служителите, които работят на пълно работно време. Възнаграждението в този случай ще бъде пропорционално на отработените часове или според изработеното. Ако обаче, работодателят иска да се възползва от компенсациите, предоставяни от държавата, то следва да заплати пълното възнаграждение.

Извън периода на извънредното положение, на основание разпоредбите на КТ при намаляване на обема на работа работодателят може да установи за период до три месеца в една календарна година непълно работно време за работниците и служителите в предприятието или в негово звено, които работят на пълно работно време, след предварително съгласуване с представителите на синдикалните организации и на представителите на работниците и служителите ако има такива.

Продължителността на работното време и в двете хипотези не може да бъде по-малка от половината от законоустановената за периода на изчисляване на работното време (нормална продължителност на седмичното работно време до 40 часа, нормалната продължителност на работното време през деня е до 8 часа.)

В) По време на извънредно положение, съгласно промените в КТ, работодателят може със заповед да преустанови работата на предприятието, на част от предприятието или на отделни работници и служители за целия период или за част от него до отмяната на извънредното положение – чл. 120в, от КТ.

За времето на преустановяване на работата в случаите по чл. 120в работникът или служителят има право на брутното си трудово възнаграждение.

Когато поради обявено извънредно положение със заповед на работодателя или със заповед на държавен орган е преустановена работата на предприятието, на част от предприятието или на отделни работници и служители, работодателят има право да предостави платения годишен отпуск на работника или служителя и без негово съгласие, включително на работник или служител, който не е придобил 8 месеца трудов стаж.

Г) Работодателят е длъжен да разрешава ползването на платен годишен отпуск или на неплатен отпуск при обявено извънредно положение по искане на:

1. бременна работничка или служителка, както и на работничка или служителка в напреднал етап на лечение ин-витро;
2. майка или осиновителка на дете до 12-годишна възраст или на дете с увреждане независимо от възрастта му;
3. работник или служител, който е самотен баща или осиновител на дете до 12-годишна възраст или на дете с увреждане независимо от възрастта му;
4. работник или служител, който не е навършил 18-годишна възраст;
5. работник или служител с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто;
6. работник или служител с право на закрила при уволнение по чл. 333, ал. 1, т. 2 и 3.

След периода на извънредното положение, работодателят има право да предостави платения годишен отпуск на работника или служителя и без негово съгласие по време на престой повече от 5 работни дни, при ползване на отпуска едновременно от всички работници и служители, както и в случаите, когато работникът или служителят след покана от работодателя не е поискал отпуска си до края на календарната година, за която се полага. Състоянието на престой представлява бездействие на работника/служителя, причинено от преустановяване на работа в даден участък или работно място, поради определени причини.

Д) За работодателя съществува възможност да въвежда надомна работа и работа от разстояние.

В така посочените хипотези, разпространението на вируса не се разглежда като предпоставка за промяна обема на работата на предприятие, а като причина да се ограничи струпването на много хора на едно място, което може да е както работното място, така и място, непосредствено свързано с контактуването с други хора, което не може да бъде избегнато в процеса на работа (например използването на градски транспорт с цел пристигане до работното място). Пред работодателя тук стоят две възможности:

Първата, се отнася до изпълнение на трудови задължения, свързани с изработка на продукция и/или предоставяне на услуги. Това може да се извършва или в дома на работника/служителя, или в друго помещение извън работното място на работодателя. Необходимите средства и материали се предоставят от последния – надомна работа(чл. 107б КТ).

Втората възможност е да бъде организирана работа, изнесена извън помещението на работодателя чрез използване на информационни технологии – работа от разстояние (чл. 107з КТ).

За разлика от досегашната уредба на работата от разстояние и надомната работа, където тези условия се уговаряха между страните, с така приетата разпоредба на чл. 7 от новия закон (ЗМДВИП), преценката за възлагане на надомна работа/работа от разстояние се предоставя на работодателя. Съгласие от страна на работника/служителя не се изисква. Единственото условие е работата обективно да може да бъде осъществявана по този начин. За да възникне задължение за работника/служителя, работодателят е длъжен да издаде заповед, в която да се определят условията и реда за възлагане, изпълнение и контрол.

В този случай се изменя само мястото на работа, без да се променят другите условия по трудовия договор.

Изброените възможности, разбира се, не са изчерпателни, има и други, които в съответствие с характера на работата, могат да бъдат приложени, напр. гъвкаво работно време, работа на смени, др.

Е) Работодателят следва да предприеме мерки за здравословни и безопасни условия на труд:

Мерките за здравословни и безопасни условия на труд биха могли да се разделят на две групи: мерки, които по принцип са част от трудовия процес (ще ги наречем общ) и такива, които извънредното положение, причинено от разпространението на пандемията предполага да бъдат предприети (ще ги наречем специални). С оглед разпространението на вируса COVID – 19, се наложи предприемането на допълни мерки за опазване на здравето и живота на хората. Световната здравна организация (СЗО) и Министерството на труда и социалната политика (МТСП) са извели препоръки към работодателите за предприемане на определени действия, които да ограничат, доколкото е възможно, опасността от разпространение на Коронавируса. Тези препоръки биха могли да се открият на следните два интернет адреса:

https://www.who.int/docs/default-source/coronaviruse/getting-workplace-ready-for-covid-19.pdf?sfvrsn=359a81e7_6 ;

https://www.mlsp.government.bg/index.php?section=PRESS2&prid=1947&lang

Следователно, Държавата вече е изпълнила едно от своите задължения и до края на вирусния период ще бъде длъжна да изпълнява и второто, а именно осъществяване на контрол за спазването на въведените със Заповедта на Министъра на здравеопазването изисквания, както и да следи, дали работодателите са взели предвид нейните препоръки и как ги прилагат.

Работодателят е длъжен, с оглед спецификата на осъществяваната в предприятието дейност, да предприеме определени мерки, които счита за най-подходящи, с цел постигането на най-важната към момента цел, стояща пред всеки един от нас, а именно опазване на здравето и живота на хората.

Ж) При необходимост от прекратяване на трудови договори съществуват възможности същите да бъдат прекратени при взаимно съгласие. Като крайна мярка, при намаляване обема на работата, може да се пристъпи към прекратяване на трудовото правоотношение едностранно от работодателя. Основните опции в тази връзка са следните:

– Закриването на предприятието представлява пълно преустановяване на неговата производствена и служебна дейност. Тъй като трудовите правоотношения на работниците са били създадени именно с цел осъществяване на тази дейност, това налага тяхното уволнение. Необходимо е да бъде взето валидно решение от съответния компетентен орган, при спазване на съответната процедура, което решение трябва да посочва дата, от която предприятието ще се счита за закрито. Именно тази дата се явява и дата на прекратяване на трудовите правоотношения.

– Закриване на част от предприятието, се различава от посоченото по- горе основание, единствено в количествено отношение. Тук дейността преустановява само едно звено на предприятието. Необходима предпоставка е това звено да е било обособено, което обособяване би могло да бъде различно при различните предприятия.

– При съкращаването на щат се намаляват/премахват за в бъдеще отделни бройки от общия брой служители/работници. Решението, с което една щатна длъжност се премахва е въпрос на стопанска и управленска целесъобразност.

– Намаляване обема на работата означава намаляване на производствената програма, спад в стокооборота. Това намаляване обема на работата трябва да има относително траен характер, а не да е краткотрайно – тук се разкрива разликата с намаляването обема на работата, което е основание за едностранно намаляване на работното време от страна на работодателя. За разлика от по-горе посочените основания, тук не е налице закриване на определено звено на предприятието, а общо и пропорционално намаляване на персонала на всички или определени поделения.

При закриване на част от предприятието, както и при съкращаване в щата или намаляване на обема на работата, работодателят следва да извърши подбор и може в интерес на производството или службата да уволни работници и служители, длъжностите на които не се съкращават, за да останат на работа тези, които имат по-висока квалификация и работят по-добре.

При изброените по-горе хипотези, за работника/служителя се поражда право да получи обезщетение. Обезщетението е в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец, както и обезщетение за неизползван годишен отпуск. Прекратяването на трудовото правоотношение в тези хипотези се прекратява с едномесечно предизвестие от страна на работодателя, освен ако в договора не е уговорено друго.

Следва да се има предвид и закрилата при уволнение на някои категории служители, съгласно чл. 333 от КТ.

Важно е да се отбележи, че при съкращаване на служители едностранно от работодателя, се губи правото за получаване на компенсация от държавата, което ще разгледаме по-долу.

3. Финансиране и подпомагане на бизнеса

Мерки за ограничаване на последиците от пандемията се взимат, посредством правителствени програми и продукти, разработени от различни финансови институции.

3.1. С цел запазване на заетостта и подпомагане на работодателите, бе предвидена възможност за получаване на държавни компенсации, т. нар. мярка  за получаване на държавни компенсации 60/40, с която подробно ще Ви запознаем в отделно изложение, конкретно по темата.

3.2. Финансови инструменти и продукти в подкрепа на бизнеса:

А) Програма на ББР за стартиращи и микро- предприятия, засегнати от COVID-19, осъществявана чрез Микрофинансираща институция ДЖОБС – дъщерно дружество на ББР;

Б) Необезпечени кредити за малки и средни предприятия (МСП), гарантирани от ББР и предоставяни от посредници;

В) Гаранционен продукт за предоставяне на ликвидна подкрепа – ФМФИБ;

Г) Действаща програма на ФМФИБ за предоставяне на кредити при облекчени условия за определени категории лица – Микрокредитиране със споделен риск;

Д) Фонд за градско развитие на ФМФИБ;

Е) Възможности за финансиране, предоставяни от Европейски инвестиционен фонд, чрез посредници;

Ж) BG16RFOP002-2.073 Подкрепа на микро и малки предприятия за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID-19“ по Приоритетна ос 2 „Предприемачество и капацитет за растеж на МСП“ на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“.

Подробна информация за всеки един от посочените по-горе финансови инструменти ще откриете в отделно изложение, с детайлна разработка по темата.