Обща статия

С оглед извънредното положение в Р България, както и предприетите ограничителни мерки в различните държави, във връзка с възникналата пандемия от Коронавирус, се пораждат редица затруднения за търговския оборот, както в национален, така и в световен мащаб. Българското правителство и Европейската комисия се ангажират, че ще предприемат мерки за ограничаване на негативните последици за бизнеса, от така създалата се ситуация. Междувременно, за нас, като адвокати, е важно да информираме клиентите си за възможните последици в различните сфери на дейност и да им окажем съдействие при преодоляване на последиците от кризата, с предложения за навременни и адекватни мерки.

За Ваше улеснение, Ви предоставяме информация относно правните аспекти на наложеното извънредно положение, какво представлява по правната си същност непреодолимата сила, какво  е отражението й в сферата на търговските и трудови взаимоотношения, в сферата на туризма и други актуални моменти във връзка с възможността за сключване на договори от разстояние ( т.нар. е- договори).

НЕПРЕОДОЛИМА СИЛА

I. Фактическа обстановка:

С Решение на Народното събрание на Република България от дата 13.03.2020 г. на територията на страната е обявено извънредно положение поради епидемичната обстановка и за намаляване разпространението на COVID – 19. Поради липсата на закон, който да урежда правата, задълженията, мерките и правните последици от обявяването на т.н. извънредно положение, регулацията по време на такъв тип положение следва да се осъществява с актове на изпълнителната власт. Така, първият и основен акт на изпълнителната власт бе Заповед № РД – 01 – 124/13.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването, с която бяха въведени конкретни мерки. След издаването на заповедта, същата бе ревизирана два пъти, като не е изключена възможността да бъде изменена, респективно допълнена във всеки един момент през следващите няколко седмици, или съдържанието й да бъде инкорпорирано в закон.

Въвеждането на такива мерки несъмнено има правни последици, които засягат не само ежедневието на отделните граждани, но и оказват влияние върху бизнеса. С оглед защитата на правата и интересите на както на физически, така и юридически лица, следва да се посочат някои важни аспекти на обявеното извънредно положение и епидемията от COVID – 19, обявена от Световната здравна организация (СЗО)за пандемия, в частност свързано с т.н. форсмажорни обстоятелства

II. Форсмажорни обстоятелства – понятие, предпоставки и основни моменти:

1. Понятие

В българското право понятието форсмажор се използва само в теорията. Легално използваното понятие е непреодолима сила и е уредено в Търговския закон (ТЗ). Съгласно чл. 306 от ТЗ непреодолимата сила е непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключването на договора. За това, съгласно данните, с които разполагаме към момента, пандемията от зараза COVID-19 несъмнено влиза в понятието и може да се квалифицира като форсмажорно обстоятелство. Същото не можеше да бъде нито предвидено, като дори и ако би могло да бъде предвидено, то обхватът, начинът на разпространение и последиците от пандемията не биха могли да бъде предотвратени.

Въпреки, че понятието е посочено в ТЗ, текст с такова съдържание е заложен и в чл. 79 на Конвенцията на ООН относно договорите за международна продажба на стоки. Освен това, следва да се посочи, че според текста на чл. 81, ал. 1 от ЗЗД, длъжникът не отговаря, ако невъзможността за изпълнението се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина, т.е. възможността на прилагането на непреодолимата сила не се изчерпва само по отношение на търговските договори.

2. Предпоставки за прилагане:

За да може да бъде приложен институтът на непреодолимата сила, то следва да са изпълнени кумулативно няколко основни предпоставки.

На първо място, това е наличието на обстоятелства, респективно събития, които следва да са непредвидени или непредотвратими и от извънреден характер. Често в практиката се срещат клаузи в договорите, които включват неизчерпателно определени видове събития, като се прави опит да се характеризира непреодолимата сила. Такива са например природни или стихийни бедствия (включително пожари, земетресения, наводнения, виелици и т.н.), стачки и блокади; правителствени забрани, ембарго и други.

Тези обстоятелства, на следващо място, следва да са възникнали след сключване на договора. Моментът на сключване на договора е ключов за възникване на възможността за позоваване на форсмажорните обстоятелства. В случаи, когато договорът е сключен след вече настъпили обстоятелства и събития от извънреден характер, то институтът на непреодолимата сила не би бил приложим. С оглед динамичното разпространение на заразата COVID-19, пречките за изпълнението, респективно невъзможността, трябва да са възникнали след сключване на договора. Засягането на различните региони и държави по различно време обуславя и различно начало на настъпване на форсмажорни обстоятелства за всеки конкретен търговец, във връзка с изпълнението на всеки конкретен договор.

Освен това, следва да може да се обоснове причинна връзка между обстоятелствата и обективната, продължаваща във времето невъзможност за изпълнение на договорното задължение (например в резултат на извънредното положение да са наложени мерки, ограничения, задължителна карантина и т.н.). Обратно, ако наличието на обстоятелства и/или събития от извънреден характер не би довело до затруднения, респективно невъзможност да бъде изпълнено задължението по договора, то тогава една от необходимите предпоставки няма да е налице. Така, ако въпреки действително съществуващите обстоятелства и настъпили събития, страните могат да изпълнят договорните си задължения (или е уговорен алтернативен начин за изпълнение), така, както биха ги изпълнили, ако не бяха налице същите обстоятелства/събития, то позоваването на непреодолима сила няма да бъде възможно.

Не на последно място, ако страната по договора е в била в забава, преди възникването на форсмажорните обстоятелства, то същата се счита за недобросъвестна и не би могла да се ползва от благоприятните последици на позоваването на непреодолимата сила.

В случай, че всички предпоставки са налице, другата страна по договора следва да бъде своевременно уведомена, че изпълнението на задълженията по договора не е възможно поради извънредните обстоятелства. Уведомяването е важна стъпка, която следва да се спази, за да се избегне заплащането на обезщетение на договорния партньор за понесени вреди от забавата. Уведомяването трябва да е писмено, като в него следва да бъде посочено на какво се дължи непреодолимата сила и възможните последици за изпълнението на договора. При неуведомяване се дължи обезщетение за настъпилите за това вреди.

Колкото до наличието на специална клауза за прилагане на института на непреодолимата сила, то вариантите са най- общо два. На първо място, възможно е в договора да бъде включена клауза, т.н. форсмажорна клауза, която да урежда ясно и конкретно отношенията между страните. По този начин клаузата ще посочва кои обстоятелства и събития се определят като извънредни, както и обема и вида на последиците при прилагането й.  Другият основен вариант е липса на изрична клауза за непреодолима сила, но наличие на клауза за прилагане на българското право.  Така, възможността за позоваване непреодолимата сила, е гарантирана от закона съгласно разпоредбите на законодателството ни. Възможно е обаче, договорът да съдържа уговорки за уреждане от друг правен ред, различен от българското право. В такъв случай всеки отделен договор следва да бъде разгледан, анализиран и тълкуван, за да се определи приложимото право и възможността някоя от страните да се позове на форсмажорните обстоятелства.

3. Удостоверения и сертификати за форсмажор

Тъй като вината в гражданското право се презюмира, то доказателствената тежест е върху длъжника. Така, до доказване на противното, при неизпълнение на договорното задължение се предполага, че това е по вина на длъжника. Поради обстоятелството, че правилата относно доказването на непреодолимата сила не са регулирани, в практиката предимно се използват писмени доказателства – документи.

За доказване наличието на форсмажорно обстоятелство може да бъде представен документ, издаден от компетентни институции или организации. Издаването на сертификати за форсмажор се извършва в съответствие с международните практики, които сочат, че такъв тип документи се издават от сдруженията, представляващи интересите на търговците, каквито са стопанските камари. Така например,  Българската търговско-промишлена палата (БТПП), в качеството си на независима организация и член на Международната верига на търговските палати, на МТК-Париж и други международни организации и институции, е компетентна да издаде такъв тип документ за освобождаване от отговорност за неизпълнение или забавено изпълнение на търговска сделка, причинено от непреодолима сила.

За издаване на сертификат за форсмажор търговецът следва да депозира писмена молба, като посочи невъзможността да изпълни задължението си към свой български или чуждестранен партньор, съобразно сключения между тях договор.  В случай, че е необходимо, сертификатът може да бъде издаден освен на български, също така на английски, френски, немски, руски или друг език, в зависимост от искането на молителя. Сертификатите за форсмажор, издадени от БТПП са международно признати и се приемат като доказателство от международните арбитражни институции.

Сертификат с международна валидност може да се издаде и от друга организация, а именно Българската стопанска камара. При всяко положение, молбата за издаване на сертификат се придружава от официален документ, удостоверяващ по безспорен начин настъпилите форсмажорни обстоятелства, както и други съпътстващи документи, ако е необходимо.

III. Правни последици:

1. Спиране на изпълнението

Спирането на изпълнението е уредено в чл. 306, ал. 4 от ТЗ. Съгласно нея „Докато трае непреодолимата сила, изпълнението на задълженията и на свързаните с тях насрещни задължения се спира“. След надлежно и своевременно уведомяване на другата страна по договора, че съществува невъзможност да бъдат изпълнени задълженията по договора, възникнала от разпространението на заразата COVID -19 и свързаните с нея фактически и правни последици, изпълнението по договора ще бъде спряно. Последиците от спирането са няколко: На първо място, временно няма да се дължат обезщетения и неустойки, които обикновено биха се били дължали поради забава, респективно поради неизпълнение. По време на спирането и докато траят извънредните обстоятелства, страната е освободена от задължението си да престира. Например при задължение за доставка на стоки, продавачът временно се освобождава от задължението да предаде стоката. Освен това, другата страна по договора, чиито задължения са насрещни, също няма да ги изпълни. Това обаче няма да повлече неприятни последици нито за едната, нито за другата страна. Така, купувачът на стоките по примера по- горе няма задължение да плати цената, докато трае спирането.

След като преминат извънредните обстоятелства обаче, задълженията на двете страни по договора автоматично се възстановяват. За това, ако неизпълнението продължи, всяка една от тях ще дължи обезщетение на другата за нанесените вреди.

2. Прекратяване на договора

Невъзможността да се изпълнят задълженията по договора може да продължи във времето. Ако извънредните обстоятелства бъдат толкова продължителни, някоя от страните може да загуби интерес от продължаване на договора или от самото му изпълнение. Непредвидимостта на COVID – 19 и неяснотата по отношение на продължителността на пандемията, могат да доведат до такива последици, че изпълнението на договора след обявяване на приключването й, да бъде толкова забавено, че същото ще бъде безпредметно за страните. Така е несъмнено при т.нар. фикс сделки, при които моментът на изпълнение е изрично уговорен, а задължението не може да бъде изпълнено в друго време. Във всеки друг случай, когато продължителността на форсмажорните обстоятелства предизвиква значителни промени в срока на изпълнение, трябва да се изследва интересът на кредитора от късното изпълнение и дали същото има значението на пълно неизпълнение.

За това, страната, която е изгубила интерес от изпълнението по договора, има право да го прекрати. Ако договорът бъде прекратен, всяка страна ще понесе собствените си вреди, съобразно разходите, които е направила. За периода на форсмажорните обстоятелства, нито една от страните не дължи обезщетение на другата, ако са налице описаните по – горе предпоставки.

Във всеки един случай следва да се изследва добросъвестността на страните, момента на сключване на договора, както и момента, в който са настъпили форсмажорните обстоятелства.

3. Изпълнение на договорните задължения

Ако някоя от гореописаните предпоставки не е налице, то позоваването на непреодолимата сила няма да породи желания благоприятен ефект. Безспорно е, че разпространението на COVID – 19 е обстоятелство от извънреден характер. Въпреки това, ако преди да настъпят извънредните обстоятелства страната е била недобросъвестна, то същата не може да се освободи от договорната си отговорност. Сходна е хипотезата, в която даден договор е сключен след разпространението на COVID – 19. Ако страните са сключили договор в условията на извънредно положение, при вече разпространена зараза, то и двете страни са били наясно, че това обстоятелство не би могло да бъде определено като форсмажорно. В този случай, страните не могат да се позоват на непреодолима сила и да се освободят от изпълнение на договорните си задължения.

Въпреки определянето на разпространението на заразата COVID- 19 като форсмажор, длъжниците по парични задължения не биха могли да се позоват на извънредната ситуация. Видно от законовата разпоредба на чл. 81, ал. 2 от ЗЗД обстоятелството, че длъжникът не разполага с парични средства за изпълнение на задължението, не го освобождава от отговорност.

4. Стопанска непоносимост

Последиците от пандемията, причинена от разпространението на заразата COVID – 19, за които бизнесът следва да се подготви, могат да бъдат различни в зависимост от продължителността на извънредната ситуация.

Така например, заплащането на наеми, вноските по кредити и други разходи, които представляват основна част от всеки бизнес, ще бъдат пряко засегнати от налагането на карантина, респективно от вземането на други мерки от извънреден характер. Въпреки това, в тези хипотези често не е възможно позоваването на непреодолима сила, тъй като от гледна точка на кредиторите заплащането на този тип разходи от страна на търговеца е дължимо, без значение от останалите обстоятелства. За това, предоставянето на помещение под наем например не е обвързано с печалбата от търговската дейност, която ще се извършва в същото помещение. Изключение в тази хипотеза би било единствено, ако със закон или друг държавен властнически акт бъде постановено затварянето на даден тип търговски обекти, което би позволило на едната от страните да се възползва от възможността за възражение за неизпълнен договор.

С оглед условията и текущите обстоятелства, предоговарянето с кредиторите, включително преразглеждане на условията, сключване на анекси или други писмени споразумения, би било най –благоприятното разрешение на проблема. Колкото до кредити, отпускани от банкови и кредитни институции, възможно е и самите кредитни институции да обявят вземането на мерки, засягащи всички кредитополучатели по време на извънредното положение. Също така, с оглед правомощията на държавата в условия на обявено извънредно положение, същата може да наложи както рестрикции и мерки, така и да въведе отпускането на облекчения и помощи в тази насока.

Не следва да се подценява и възможността за прекратяване на договора, ако е налице стопанска непоносимост. Последната ще бъде налице, ако „са настъпили такива обстоятелства, които страните не са могли и не са били длъжни да предвидят, и запазването на договора противоречи на справедливостта и добросъвестността“. Видно от чл. 307 ТЗ, стопанската непоносимост представлява възможност за прекратяване на договора от едната страна, като прекратяването може да се отнася както до целия договор, така и до части от него. Освен прекратяване, страната може да поиска и изменяне на договора изцяло или отчасти. Основна разлика между непреодолимата сила и стопанската непоносимост е, че при последната изпълнението не е невъзможно. Напротив, страната може да изпълни договорните си задължения, но поради настъпването на непредвидимите обстоятелства изпълнението би ощетило значително една от страните.

Към момента пандемията, предизвикана от разпространението на заразата COVID- 19, не би могла сама по себе си да обоснове стопанска непоносимост. В динамично развиващата се обстановка обаче пандемията би могла да представлява една основа, която за в бъдеще да създаде икономически проблеми, или дори да се стигне до икономическа криза в по – широк мащаб. По този начин, заразата COVID – 19 и разпространението й по целия свят, могат да бъдат сочени като причина за възникването на стопанска непоносимост, на която търговците биха могли да се позоват.

Следва също така да се има предвид, че позоваването става по съдебен ред. Съдът е компетентен да се произнесе спрямо обстоятелствата, посочени от страните, като има правомощията да постанови решение, с което да измени или прекрати изцяло или отчасти процесния договор.

ТРУДОВО-ПРАВНИ АСПЕКТИ

В световни мащаби поради разпространението на пандемия от Коронавирус (COVID-19), хората са изправени пред огромна заплаха за своето здраве и живот. Освен неизвестността от това докога ще продължи пандемията, колко точно “жертви” ще вземе тя, пред нас стои и въпросът за икономическите последици, които ще последват. От гледна точка на дейността на предприятията, към момента в някои сектори се наблюдава намаляване, а в други – увеличаване на обема на работата.

I. Възможности пред работодателя:

1. В случай на увеличаване обема от работа

Увеличаване обема на работата се забелязва при такива предприятия като лаборатории, болници, аптеки. За да могат да отговорят на нуждите на обществото, те трябва да съумеят да достигнат необходимия обем от работа. За да бъде постигнато последното, пред работодателите стоят няколко възможности.

Работодател би могъл да прибегне до удължаване на работното време в предприятието (чл.136а КТ). Удължено е това работно време, което има по-голяма продължителност от законоустановената – над 8 часа/дневно, респ. над 40 часа/седмично.

За да се избере тази възможност, трябва да са изпълнени няколко предпоставки:

На първо място, трябва производствени причини да налагат удължаването на работното време. В настоящата световна конюнктура се забелязва растеж на интереса от закупуване на дезинфектиращи гелове, мокри кърпи, маски за лице, поради което се налага да се вземат мерки за увеличаване производството на тези продукти.

За да се удължи работното време в определено предприятие, на второ място, работодателят трябва да издаде писмена заповед.

Свободата за удължаване на работното време, обаче, е ограничена от определени законови граници: то не може да надвишава 10 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време – до 1 час над намаленото им работно време; продължителността на работната седмица не може да надвишава 48 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време – 40 часа. Третата алинея на чл. 136а КТ визира още две ограничения, а именно: Удължаването на работното време по ал. 1 и 2 се допуска за срок до 60 работни дни през една календарна година, но за не повече от 20 работни дни последователно.

Смисълът на удълженото работно време е работодателят да успее да се справи с осъществяваната от него дейност при настъпили промени в условията, в които по принцип се развива, чрез по-интензивно използване на наличната работна сила.

Удължаването на работното време става задължително за работника/служителя. За него важат същите правила, каквито и при нормално работно време, вкл. той продължава да получава договореното в трудовия договор възнаграждение. Компенсацията се извършва чрез съответното намаляване на работното време в срок до 4 месеца за всеки удължен работен ден. Тук посоченото за непроменливостта на правата и задълженията на работника при удължено работно време също намира приложение. Той няма да получава по-ниско възнаграждение, макар че ще работи по-малко часове. По този начин се постига изравняване на съответната удължена част от работното време при съответно намаляване на работното време през други дни.

Друга възможност е полагането на извънреден труд. Извънредният труд представлява труд, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя от работника/служителя, извън установеното за него работно време. Извънредният труд по правило е забранен. Изчерпателно изброени в закона хипотези го позволяват като за някои категории лица, дори при наличие на тези предпоставки, той не се допуска (напр. ненавършилите 18-годишна възраст; бременни работнички/служителки; майки с деца до 6-годишна възраст или с деца с увреждания, т.н.).

При създалата се на територията на Република България и в цял свят обстановка, пандемията би могла да се счете за природно бедствие, което има нужда от овладяване (чл.144, т.3), а така също и изискващо оказване на медицинска помощ събитие (т.4).

Извънредният труд се заплаща допълнително.

Работодателят може да пристъпи към сключване на срочни трудови договори. Такъв договор се сключва за определен срок, който не може да бъде по-дълъг от 3 години, доколкото в закон или в акт на Министерския съвет не е предвидено друго (чл.68,ал.1, т.1) като целта на договора е да се изпълнят временни, краткотрайни или сезонни работи и дейности.

Работодателят може да реши да пристъпи към сключване на такъв договор с цел завършване на точно определена работа (т.2). В този случай в трудовия договор следва да се посочи коя точно работа трябва да бъде довършена, тъй като при приключването й – договорът се прекратява.

Сключването на срочен трудов договор е много подходящ и при отсъстващи работници/служители (т.3). Тъй като немалка част от обществото е поставено под карантина, такива договори са много подходящи.

На следващо място, работодателят може едностранно да измени мястото и характера на работата на работника/служителя. Предпоставка за това е да е налице производствена необходимост или престой. Срокът може да бъде до 45 дни за една календарна година, а в случай на престой – докато последният продължава. Вземат се предвид квалификацията и здравословното състояние на работника/служителя, като квалификацията на служителя/работника може да бъде “пренебрегната”, ако това са налага от непреодолими причини(чл.120, ал.3).

2. В случай на намаляване обема на работата

По-голямата част от предприятията, обаче, са засегнати от последици в обратната на разгледаната вече посока, а именно намаляване обема на работата. Тъй като, обаче, при валидно сключен трудов договор, работодателят не може да се позове на създалата се макар и в огромен мащаб криза, за да не заплаща възнаграждения на своите служители/работници, то биха могли да се вземат някои от следните мерки:

Работодателят би могъл да установи непълно работно време за своите служители/работници. По своята същност това е работно време с по-кратка продължителност от законоустановената на нормалното и намаленото работно време. Според начина му на установяване и източника на волята за неговото въвеждане то бива два вида:

1. Договорно установено;
2. Едностранно въведено от работодателя.

Първата хипотеза не поражда някакви особени въпроси – страните по трудовото правоотношение уговарят непълно работно време при сключване на трудовия договор или както по-скоро ни интересува нас в конкретния случай, при възникнали по-късно причини, които да налагат това – с допълнително споразумение.

“Намаляването обема на работата”, посочено в чл.138а КТ представлява икономическата основа, причина за появата на възможността едната страна по договора – работодателят, едностранно да вземе решение да намали работното време на работника/служителя. Характерно за условията при чл.138а КТ е, че се очаква положението, което е довело до това намаляване обема на работата, да е преходно и дейността на работодателя да се върне към своя пълен обем и от там – към пълно работно време (трайното намаляване обема на работата и нейните последици ще бъдат разгледани по-долу).

Разбира се, както и при увеличаването на работното време, така и тук, “властта” на работодателя е рамкирана от някакви граници: за работниците и служителите в предприятието или в негово звено, които работят на пълно работно време, редуцирането се извършва за период до три месеца в една календарна година. Тази продължителност не може да бъде по- малка от половината от законоустановената за периода на изчисляване на работното време.

Следваща възможност, която стои пред работодателя е едностранно да предостави на своя работник/служител платен годишен отпуск – чл.173, ал. 4 КТ:

Работодателят има право да предостави платения годишен отпуск на работника или служителя и без негово съгласие по време на престой повече от 5 работни дни, при ползване на отпуска едновременно от всички работници и служители, както и в случаите, когато работникът или служителят след покана от работодателя не е поискал отпуска си до края на календарната година, за която се полага.

Състоянието на престой представлява бездействие на работника/служителя, причинено от преустановяване на работа в даден участък или работно място, поради определени причини. При създалата се обстановка и обявеното извънредно положение в нашата държава, на 13.03.2020г. Министърът на здравеопазването издаде Заповед, с която се спря дейността на голяма част от търговските обекти за срок до 29.03. Очаква се много от тях, дори след това да изпитват затруднения да възстановят нормалния работен процес.

Работникът/служителят НЕ МОЖЕ да бъде задължен от работодателя да използва неплатен отпуск!

Като крайна мярка, при намаляване обема на работата, може да се пристъпи към прекратяване на трудовото правоотношение чрез уволнение. При създалата се ситуация се очаква много предприятия да бъдат закрити – изцяло или отчасти, да се прекратят определени щатни позиции или да не се закриват така обособени звена,  но да се стигне до трайно намаляване обема на работата в цялото предприятие. Тези хипотези разглежда чл. 328, ал.1 в точки 1, 2 и 3.

Закриването на предприятието представлява пълно преустановяване на неговата производствена и служебна дейност. Тъй като трудовите правоотношения на работниците са били създадени именно с цел осъществяване на тази дейност, това налага тяхното уволнение. Необходимо е да бъде взето валидно решение от съответния компетентен орган, при спазване на съответната процедура, което решение трябва да посочва дата, от която предприятието ще се счита за закрито. Именно тази дата се явява и дата на прекратяване на трудовите правоотношения.

Следващото основание – закриване на част от предприятието, се различава от основанието по т.1 единствено в количествено отношение. Тук дейността преустановява само едно звено на предприятието. Необходима предпоставка е това звено да е било обособено, което обособяване би могло да бъде различно при различните предприятия.

При съкращаването на щат се намаляват/премахват за в бъдеще отделни бройки от общия брой служители/работници. Решението, с което една щатна длъжност се премахва е въпрос на стопанска и управленска целесъобразност.

Намаляване обема на работата означава намаляване на производствената програма, спад в стокооборота. Това намаляване обема на работата трябва да има относително траен характер, а не да е краткотрайно – тук се разкрива разликата с намаляването обема на работата, което е основание за едностранно намаляване на работното време от страна на работодателя. За разлика от по-горе посочените основания, тук не е налице закриване на определено звено на предприятието, а общо и пропорционално намаляване на персонала на всички или определени поделения.

При тези три хипотези (както и при други определени в закона, които в конкретния анализ не ни интересуват) за работника/служителя се поражда право да получи обезщетение. Обезщетението е в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец. С акт на Министерския съвет, с колективен трудов договор или с трудовия договор може да се предвижда обезщетение за по-дълъг срок(чл. 222 КТ) .

3. Надомна работа и работа от разстояние:

Тук разпространението на вируса не се разглежда като предпоставка за промяна обема на работата на предприятие, а като причина да се ограничи струпването на много хора на едно място, което може да е както работното място, така и място, непосредствено свързано с контактуването с други хора, което не може да бъде избегнато в процеса на работа (например използването на градски транспорт с цел пристигане до работното място). Пред работодателя тук стоят две възможности:

Първата се отнася до изпълнение на трудови задължения, свързани с изработка на продукция и/или предоставяне на услуги. Това може да се извършва или в дома на работника/служителя, или в друго помещение извън работното място на работодателя. Необходимите средства и материали се предоставят от последния – надомна работа(чл. 107б КТ).

Втората възможност е да бъде организирана работа, изнесена извън помещението на работодателя чрез използване на информационни технологии – работа от разстояние (чл. 107з КТ).

Пред всички работници/служители, които към настоящия момент не са сключили трудов договор от някои от гореописаните, стои възможността да сключат допълнително писмено споразумение, с което да уговорят такава промяна в трудовото правоотношение.

Тези две хипотези могат да бъдат разглеждани както в настоящия раздел, така и в следващия, тъй като, както бе споменато, а и се вижда на посочените по-долу интернет адреси, те представляват и своеобразни мерки за опазване на здравето на работниците/служителите, на самите работодатели, а така също и на всички останали членове на обществото, с които потенциално би могъл да бъде осъществен контакт и към които всеки човек има морален дълг.

Изброените възможности, разбира се, не са изчерпателни, има и други, които в съответствие с характера на работата, могат да бъдат приложени, напр. гъвкаво работно време, работа на смени, др.

II. Мерки за здравословни и безопасни условия на труд:

Мерките за здравословни и безопасни условия на труд биха могли да се разделят на две групи: мерки, които по принцип са част от трудовия процес(ще ги наречем общ) и такива, които извънредното положение, причинено от разпространението на пандемията предполага да бъдат предприети(ще ги наречем специални).

1. Общи

В допълнителните разпоредби на ЗЗБУТ се дава легална дефиниция на здравословните и безопасни условия та труд, а именно:

“Здравословни и безопасни условия на труд” са такива условия на труд, които не водят до професионални заболявания и злополуки при работа и създават предпоставка за пълно физическо, психическо и социално благополучие на работещите лица.

Предметът на закрила на безопасните и здравословни условия на труд е човешкото тяло, което е източник на работната сила. Тези условия обхващат обкръжаващата работника среда, в която той полага своя труд.

1. Правната уредба на безопасните и здравословни условия на труд e институт на трудовото право, който за разлика от останалите такива, има една особеност – възлагат се задължения на субекти, излизащи от кръга на страните по трудовото правоотношение.
2. Държавата има като задължение да установи нормативна уредба на безопасните и здравословни условия на труд, както и да осъществява контрол за нейното спазване. Контролът се осъществява от Държавна инспекция по труда;
3. За работодателя задължението за осигуряване на здравословни и безопасни условия за труд произтича от две разпоредби на КТ. На първо място, това е чл.275, който гласи, че работодателят е длъжен да осигури здравословни и безопасни условия на труд, така че опасностите за живота и здравето на работника или служителя да бъдат отстранени, ограничени или намалени. Това негово задължение, обаче, е регламентирано и от общата уредба на основните задължения на работодателя като страна по трудово правоотношение, а именно, че работодателят е длъжен да осигури на работника или служителя нормални условия за изпълнение на работата по трудовото правоотношение, за която се е уговорил, като му осигури здравословни и безопасни условия за труд.
4. По-особено е положението на работниците/служителите. При тях никакъв нормативен акт пряко не ги задължава да предприемат някакво активно поведение за създаване на здравословни и безопасни условия за труд. За тях е налице задължението, обаче, последните, след като бъдат осигурени от държавата и от работодателя, да бъдат спазвани с цел незастрашаване здравето и живота както на самия работник/служител, така и на останалите лица от колектива.

 

2. “Специални”

С оглед разпространението на вируса COVID – 19 се наложи предприемането на допълни мерки за опазване на здравето и живота на хората. Световната здравна организация (СЗО) и Министерството на труда и социалната политика (МТСП) са извели препоръки към работодателите за предприемане на определени действия, които да ограничат, доколкото е възможно, опасността от разпространение на Коронавируса. Тези препоръки биха могли да се открият на следните два интернет адреса:

https://www.who.int/docs/default-source/coronaviruse/getting-workplace-ready-for-covid-19.pdf?sfvrsn=359a81e7_6 ;

https://www.mlsp.government.bg/index.php?section=PRESS2&prid=1947&lang

Следователно, държавата вече е изпълнила едно от своите задължения и до края на вирусния период ще бъде длъжна да изпълнява и второто, а именно осъществяване на контрол за спазването на въведените със Заповедта на Министъра на здравеопазването изисквания, както и да следи, дали работодателите са взели предвид нейните препоръки и как ги прилагат.

Работодателят е длъжен, с оглед спецификата на осъществяваната в предприятието дейност, да предприеме определени мерки, които счита за най-подходящи, с цел постигането на най-важната към момента цел, стояща пред всеки един от нас, а именно опазване на здравето и живота на хората.

 Е-ДОГОВОР

I.  ДОГОВОР МЕЖДУ ОТСЪСТВАЩИ. ЕЛЕКТРОНЕН ДОКУМЕНТ – СЪЩНОСТ НА ДОКУМЕНТА, СКЛЮЧВАНЕ НА ДОГОВОР И ОБВЪРЗВАЩА СИЛА, ПОСЛЕДИЦИ, ПОДПИСВАНЕ.

II. ДОГОВОР ОТ РАЗСТОЯНИЕ. ДОГОВОР ИЗВЪН ТЪРГОВСКИЯ ОБЕКТ.

Част I – Граждански и търговски договори:

1. Граждански аспекти на договора между отсъстващи (сключени между физически лица и не представляващи абсолютна търговска сделка):

Сключването на устен договор се обуславя от няколко съществени предпоставки. Такива са отправянето на две насрещни волеизявления за договаряне и вътрешното намерение на страните за сключване на договор. В момента на съвпадане на насрещните волеизявления на двете страни можем да говорим за сключен договор. По различен начин се постига тази правна обвързаност при писмения договор – договорът се счита за сключен с полагане на подписите на всяка от страните по него.

Когато говорим за договор между присъстващи, считаме договора за сключен с обективиране на приемането на предложението, тоест да се приеме незабавно тъй като двете страни са в условията на преговори и липсва условие за срок на приемане. Когато обаче говорим за договор между отсъстващи, то тогава са налице два отделни етапа, раздалечени един от друг.

В първия етап се отправя предложение до едната страна, съдържащо съществените елементи на договора и условия, ако има такива. Подобно предложение обвързва предложителя „до изтичане на срока, който е определен в него или е обикновено нужен според обстоятелствата, за да пристигне приемането“ – това гласи чл. 13, ал. 1 от ЗЗД. От една страна, срокът може да бъде определен под формата на условие от предложителя, а от друга може да бъде законово закрепен (така в ЗОП, ЗКонц., ЗППЦК). На следващо място, предложителят е обвързан до изтичане на срока, който „обикновено е нужен според обстоятелствата“. Законът не конкретизира какви биха били те, защото те зависят от специфичната ситуация – начин на комуникация, форма на предложението, разстояние между преговарящите, обмисляне на предложението, взимане на решение, фактическо обективиране на волята и т.н. Самото предложение може да се оттегли, промени или допълни преди или едновременно с пристигане на предложението.

Вторият етап от договарянето между отсъстващи е приемането на предложението. Приемащият може да се съгласи с направеното предложение и да изрази волята си пред предложителя, но също така може да направи ново предложение, което от своя страна означава неприемане на първоначално предложеното. В този втори случай е налице ново предложение нуждаещо се от приемане.

2. Търговски аспекти на договора между отсъстващи (сключени от търговец)

Казаното по-горе представлява принципно положение, което намира приложение независимо от вида на сделката и въпреки факта, че правният режим и приложимите разпоредби при търговските сделки ще бъдат различни – така чл. 288 от ТЗ. Подобно субсидиарно приложение съществува дотолкова, доколкото няма изрична разпоредба в Търговския ни закон.

3. Електронен договор–същност и контекст:

Развитието на информационните технологии, електронните пощи, криптирането и други иновации налагат нов прочит върху начина на сключване на договора. Когато законодателят е създавал Закона за задълженията и договорите през 1951 г., той основно е имал предвид устната и писмената форма за сключване на договор (договор между присъстващи). В нашето съвремие, тези форми все повече се изместват от опосредяване при предаването на волеизявлението за договаряне от трети лица – телекомуникационни компании, доставчици на електронна поща, доставчици на удостоверителни услуги.

Всичко това обуславя нуждата от закон, който да обедини проблематиката при сключване на договор по електронен път и да надгради съществуващия ЗЗД. В такъв контекст се създава Законът за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП) (в сила от 7.10.2001 г.), който сега е наименуван Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ). Създава се и Закон за електронна търговия (в сила от 24.12.2006 г.).

Изводът, който може да се направи от горното, е, че сключването на договори по електронен път не нарушава основните правни принципи на гражданското право. Налице е само особено средство за сключване на договора, което не променя етапите, през които трябва да премине договорът, за да бъде той сключен.

4. Електронен договор – терминология, обвързваща сила и подписване:

Посочените по-горе два закона, както и обвързаните с тях европейски актове не коментират момента на сключване на договора по електронен път, нито боряват с познати термини като „предложение“ и „приемане“ (при договора между отсъстващи). В тази връзка, когато говорим за поръчка извършена по електронен път, включително при електронен договор, имаме предвид предложение/изявление за сключване на договор – първият етап от сключване на договор между отсъстващи. А когато говорим за потвърждаване от доставчика на услуги,  имаме предвид приемане на това предложение – вторият етап от сключване на договор между отсъстващи, като без него нямаме валидно сключен договор.

Eлектронното изявление от своя страна представлява изявление на волята във виртуалната среда, като закона го нарича словесно. Подобно изявление обаче може да бъде осъществено само с помощта на посредник (доставчик на услуги), тоест лице, което да обработва изявленията по силата на възлагане от заявителя. Съществена е ролята на тези посредници, защото именно те осигуряват хардуерната и софтуерната технология, поддържащия персонал, експертните знания и т.н., от което зависи навременното и точно фактическо пренасяне на цифровата информация между участващите.

Друга особеност на електронното изявление представлява лицето, от което действително изхожда изявлението с оглед на това дали то е негов пряк извършител, тоест автор. Законът нарича титуляр лицето, „от името на което е извършено електронното изявление“ – лицето, което притежава само електронния адрес и изпраща електронното изявление. В повечето случаи тези две лица съвпадат, но е възможно и допустимо това да не е така – в такъв случай авторът е направил поръчката или е носител на правото, но титулярят носи риска от грешки при предаване на електронното изявление.

„Изявлението за сключване на договора и потвърждаването за неговото получаване се смятат за получени, когато техните адресати имат възможност за достъп до тях.“ – това гласи чл. 11 от ЗЕТ. Тоест получаването на тези електронни изявления се обвързва с възможността те да бъдат възпроизведени и налични на своя адресат (постъпили в информационна им система), без да се интересуваме дали това действително се е случило – такова е съответното тълкуване на чл. 10 от ЗЕДЕУУ. Съответно приложение относно обвързващата сила на предложението намират и правилата на чл. 13 и 14 ЗЗД.

Удостоверяването на частните актове по електронен път също има своите специфики от гледна точка на действието на правото. Саморъчният подпис при писмената форма е заменен от закона с електронен подпис (е-подпис) и други еквивалентни средства за електронно удостоверяване на авторството на изявления и документи, наричани с общия термин електронни сертификати. Такива сертификати могат да постигнат високо ниво на сигурност при електронната идентификация и свързване с електронното изявление, а с оглед развитието на технологиите те вече са изключително достъпни и смарт-картите и карточетящи устройства приемат всевъзможни форми. Тенденцията в този сектор е да се използват мобилните ни устройства, като чрез автоматизирани системи за 3D разпознаване и потвърждаване на самоличност се издават валидни е-подписи, директно на мобилното устройство. Подобни услуги предлагат облачно съхранение на документи, удостоверяване на времето на подписване, връчване на документи и изявления и интеграция с електронна поща и приложения за електронни съобщения.

Законът разпознава три основни вида е-подписи – обикновен, тоест такъв който се добавя към документа или е логически свързан и не изисква специални знания и умения; усъвършенстван – той надгражда над обикновения като е свързан по уникален начин с титуляря на подписа и може да го идентифицира, но изисква специални знания. И на двата подписа е придадена правна сила равностойна на саморъчния подпис, когато обаче това е уговорено между страните. Третият вид подпис, наричан квалифициран, отново свързва по уникален начин титуляря и неговата е-самоличност както при усъвършенствания, като тук, новият елемент са специално регламентираните изисквания към доставчиците на е-подписа, което предлага максимално ниво на сигурност на сертификатите.

5. Електронен договор – международен елемент:

Въпросът за валидността на договорите, сключвани по електронен път и мерките, които държавите членки трябва да предприемат в тази насока, има не само материално-правни, но и процесуално-правни измерения (ще се признават ли като доказателство в един процес).

Договарянето по електронен път често включва международен елемент. Освен Кодекса за международно частно право като държава членка на Европейския съюз следва да се имаме предвид и Римската конвенция за приложимото право на договорите от 1980 г. Страните имат право на избор на приложимо право, което да урежда договорните им правоотношения. При липса на такъв избор, чл. 4 определя, че приложимо ще е правото на държавата, с която договорът е най-тясно свързан. Предполага се, че договорът е най-тясно свързан с държавата, където страната, която дължи характеризиращата договора престация, има обичайно местожителство или място на стопанска дейност за търговците. Когато страна по договора е потребител, той може да се ползва от потребителската си защита, което предполага приложение на императивните норми на неговото национално право.

Друг международноправен източник в тази област е Виенската конвенция за международната продажба на стоки, която е в сила за Република България от 01.08.1991 г. Тя се прилага за гражданска и търговска продажба, когато страните по договора имат място на стопанска дейност в държави извън ЕС, които са страни по конвенцията, или правилата на международното частно право водят до приложение на правото на договаряща държава (чл. 1, ал. 1). От приложното поле на Виенската конвенция са изключени потребителските продажби.

Част II – Потребителски договори

1. Какво представлява договорът от разстояние?

Договорът от разстояние е вид търговска практика, която по смисъла си представлява сключване на договор с потребителски характер целящ продажбата на определена стока или услуга извън обичайния обект на извършване на сделките от търговеца – сключвани чрез различните технически средства като телефон, електронна поща, интернет сайт и други. За да е налице подобен договор е необходимо да са изпълнени условията на българското законодателство защитаващо основните права на потребителите при встъпването им в отношения с търговците (доставчиците на стоки и услуги).

На първо място, една от страните по договора следва да бъде потребител, тоест всяко физическо лице, което извършва покупка на стоки или услуги извън рамките на своята търговска или стопанска дейност, занаят или професия и цели задоволяване на лични и некомерсиални нужди. На второ място, от другата страна следва да бъде търговец, тоест всяко физическо или юридическо лице, което извършва продажба на стоки или услуги изцяло в сферата на професионалната си дейност, имащ за цел да задоволи търговските цели на предприятието си. Едва при кумулативното наличие на тези две специфични условия можем да говорим за потребителско право и договори сключени при условията на по-силна страна.

Договорът от разстояние е допустима форма за сключване на потребителски сделки, като за тази цел е регламентиран в чл. 45 от Закона за защита на потребителите (в сила от 10.06.2006 г.) и в Директива 2011/83/ЕС и гласи следното:

„Договорът от разстояние e всеки договор, сключен между търговец и потребител като част от организирана система за продажби от разстояние или предоставяне на услуги от разстояние без едновременното физическо присъствие на търговеца и потребителя, чрез изключителното използване на едно или повече средства за комуникация от разстояние до сключването на договора, включително в момента на сключване на договора.“

2. Какво представлява договор извън търговския обект?

Договор извън търговския обект има отново потребителски характер и се подчинява на същите правила каквито се прилагат за договора от разстояние.

Договор извън търговския обект е всеки договор между търговец и потребител, който отговаря на една от следните хипотези:

1. „сключен е при едновременното физическо присъствие на търговеца и на потребителя на място, различно от търговския обект на търговеца;
2. при който потребителят е направил предложение за сключване на договор при същите обстоятелства като посочените в т. 1;
3. сключен в търговския обект на търговеца или чрез използването на средство за комуникация от разстояние, непосредствено след като е осъществен личен и индивидуален контакт с потребителя на място, различно от търговския обект на търговеца, при едновременното физическо присъствие на търговеца и потребителя;
4. сключен по време на пътуване, организирано от търговеца с цел или резултат продажба или насърчаване на продажбите на стоки или услуги на потребителя.“

3. Какви са начините за сключване на договор от разстояние?

В съвременния свят, подобен вид договор се сключва най-често по електронен път, чрез интернет сайта на самия търговец, който е специално ориентиран към това да съдържа цялата информация, нужна на потребителя при обикновено взимане на решение за покупка. Подаването на поръчка чрез подобен тип платформи е задължително да бъде обвързано с изрично потвърждаване на общите условия на търговеца за подобен вид поръчки/договори, както и че недвусмислено обвързва потребителя със задължение за плащане. В голяма част от случаите писмен договор не е необходим поради характера на сделката, така на потребителя се изпраща фактура/касов бон с получаване на доставката на стоката (плащане на ръка на доставчик) или електронно известие преди започване на изпълнението на услугата (плащане с виртуален ПОС терминал директно на търговеца). При електронния метод, договорът се счита за сключен в момента на съвпадане на волите на субектите – моментът на съгласие с условията на търговеца и натискане на бутона от потребителя.

Другият основен метод за сключване на подобен тип отдалечени договори разпознат от закона е чрез телефонно обаждане, което е съпроводено със същите законови изисквания за основните характеристики на договора, каквито са приложими и за всички останали потребителски договори, разбира се съобразени със специфичната форма на инициация – ясно и кратко при самия разговор, разбираемо и подробно при самото подписване на договора. Самото телефонно обаждане на представител на търговеца обаче не е достатъчно, за да задължи потребителя. Законът изрично регламентира задължението на търговеца да потвърди направеното предложение до потребителя на траен носител в разумен срок след проведения разговор или най-късно с получаване на доставката на стоката или преди започване на изпълнението на услугата.

При договор за предоставяне на цифрово съдържание (най-често чрез мобилни платформи), който не се доставя на материален носител, предполага изрично потвърждаване и приемане на условията на търговеца при започване на тестовия/гратисен период (trial period) и отново изрично потвърждение преди изтичане на срока за упражняване правото на отказ от договора и реално задължаване на потребителя и неговото платежно средство.

4. Какви са правата ми да откажа сключването на договор от разстояние?

Съгласно европейската практика, наложила се и в България, потребителят има право да се откаже от сключения договора извънсъдебно, без да дължи обезщетение или неустойка и без да посочва причина за отказа си в 14-дневен срок – от сключване на договора или приемане на стоката. Това е общото правило приложимо за всички потребителски договори, включително при договора от разстояние и договора извън търговския обект. Всъщност, търговецът е длъжен да предостави на своите потребители стандартен формуляр за отказ, чието съдържание е изрично предвидено в закона, както и да информира същите за обстоятелствата, при които губят правото си на отказ (приложение № 6 и 7).

Обвързващата сила на договора от разстояние се черпи от своевременната информираност на потребителя относно търговеца, стоката/услугата и цената по потенциалната сделка (изчерпателно изброяване нужната информация чл. 47, ал. 1 от ЗЗП). Търговецът е длъжен да съблюдава закона, своевременно и подходящо да информира потребителите си и да действа в съответствие с принципа на добросъвестност при търговските сделки и добрата търговска практика. При телефонни съобщения търговецът е длъжен да уведоми потребителя в началото на разговора за своята самоличност и търговската цел на обаждането.

Когато търговецът не предоставил на потребителя необходимата му информация, потребителят има право да се откаже от сключения договор в срок една година и 14 дни, считано от датата на получаване на стоката или от сключване на договора за предоставяне на услугата.

5. Кой е органът, който регулира подобни отношения?

За регулирането на тези договорни отношения отговаря компетентния съд и Комисията за защита на потребителите.

Нелоялните практики са забранени, а органът бдящ за спазването на забраната е именно КЗП. Въпреки това самата комисия не е компетентна да се произнася относно валидността на индивидуални договори. Тя самата обобщава следното:

„Комисията за защита на потребителите може да извърши проверка, да наложи санкции за констатираните нарушения или мярка за забрана, но не и да разтрогва договори. Това изцяло е в правомощията на съда или добронамереност на търговеца.“

Тоест макар въпросните относно нелоялни практики да са забранени, индивидуалната защита на всеки отделен потребител е възможна само по общия исков ред, а именно чрез съда.

Важно е да се отбележи обърнатата доказателствена тежест при договорите за продажба от разстояние, съгласно чл. 47, ал. 8 от ЗЗП. Тоест задължение за доказване при условията на спор по общия исков ред не е на ищеца-потребител, а е на ответника-търговец. Последният е задължен да предостави информация на потребителя, след което да успее да докаже, че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора от разстояние и, че е получил съгласието на потребителя за изпълнението на договора, ако това е необходимо.

Има някои стоки и услуги, за които законът забранява сключването на договори от разстояние. По-значимите такива са свързани със социални, здравни или финансови услуги и продажбата на лекарствени продукти.

ТУРИЗЪМ

I. Информация за клиенти – потребители на туристически услуги:

1. Проблеми за потребителите, сключили договор с туроператор за предоставяне на туристически услуги

1.1 Относно възможността да се упражни правото на прекратяване на договора, поради възникналите непреодолими и извънредни обстоятелства, във връзка с разпространение на COVID-19 (коронавирус), трябва да се има предвид следното:

Съветите на Комисия за защита на потребителите и на Министерството на туризма са да не се прибързва с анулирането на сключени договори с туроператори. При невъзможност да се осъществи пътуване на първоначално избраната дата, се препоръчва на туроператорите да предложат на клиентите пренасрочване на екскурзиите или възстановяване на заплатената сума под формата на ваучер за бъдещи услуги. Тези варианти на действие са подходящи, като в еднаква степен защитават интереса и на потребителите и на Туроператора. Това е така, тъй като, от една страна извънредните мерки са временни, а от друга – изборът на алтернатива на възстановяване на сумата е добър компромис, който ще спомогне за намаляване риска от фалити на туристическите агенции. Също така до анулации е добре да се прибягва непосредствено преди датата на планираното пътуване, поради динамичното развитие на обстановката.

Извън горното, съгласно Директива (ЕС) 2015/2302 на Европейския парламент относно пакетните туристически пътувания и свързаните пътнически услуги и чл. 89, ал.5 и 6 от Закона за туризма, се предоставя право на потребителя да прекрати договора за туристически пакет, преди започването на изпълнението му, без да заплаща никаква такса за прекратяване, в случай на непреодолими и извънредни обстоятелства, настъпили или случващи се в мястото на дестинацията или в непосредствена близост до него, които засягат значително изпълнението на туристическия пакет или превоза на пътници до дестинацията. Това може да включва, значителни рискове за човешкото здраве, като огнище на сериозна болест на мястото на пътуването и др., които правят невъзможно безопасното пътуване до дестинацията.

При прекратяване на договора за туристически пакет, пътуващият има право на пълно възстановяване на всички направени плащания за туристическия пакет, но няма право на допълнително обезщетение. Съгласно т. 68д, §1 от Допълнителните разпоредби на Закона за туризма “Непреодолими и извънредни обстоятелства” са обстоятелства, които са извън контрола на страната, която се позовава на тях, и последиците от които не биха могли да се избегнат, дори ако са били предприети всички разумни мерки за тяхното предотвратяване.

На основание чл. 306, ал. 2 от Търговския закон „Непреодолима сила е непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключването на договора“.

В този смисъл, епидемията от коронавирус в световен мащаб представлява непреодолима сила/непреодолими и извънредни обстоятелства, по отношение на договори сключени преди обявяването й. За начална дата на събитието, можем да приемем официалното й обявяване в Китай на 20.01.2020, въпреки това в зависимост от дестинацията, до която пътувате, началната дата може да варира, с оглед датата на обявяване на епидемия там, респективно датата на въвеждане на ограничителни мерки, възпрепятстващи пътуването.

В хипотезата на сключен договор за предстоящо пътуване до дестинация, в която няма констатирани случаи на коронавирус или все още няма въведени ограничения и обявена епидемия, е възможно Туроператорът да откаже да приеме прекратяване на договора на това основание. С оглед обаче на ситуацията в България и опасността от заразяване, при евентуално предприето пътуване, считаме, че подобен отказ би бил неоснователен в някои хипотези. Това важи особено в случай, в които до съответната дестинация се достига със самолет и това обосновава необходимост да се премине през летища, доколкото последните са места, с по-голяма опасност от зараза. Още повече, ако сте на възраст, която попада в рискова група от заразяване с Коронавирус, със сигурност всяко едно пътуване по време на пандемията би представлявало опасност за здравето.

Към настоящия момент, всяка държава е предприела различни мерки за ограничение на разпространението на Короновируса. Има страни, които спират всички международни полети от и до страната и други, които спират полети от конкретни дестинации. Има държави, които, макар да не са забранили влизането в границите им, са наложили извънредни мерки, които не позволяват предоставяне на туристически услуги. Все още има страни, в които не са установени заразени с вируса и съответно, част от тях не са предприели, каквито и да било мерки. Ето защо, обръщаме специално внимание, че е възможно да съществуват хипотези, в които за прекратяване на договора ще се прилагат общите условия по същия, а не посочените по-горе разпоредби. В тази връзка сме готови да разгледаме Вашия случай и да ви дадем конкретно становище.

1.2 Необходими действия, които да бъдат предприети за прекратяване на договора

Пътуващите следва да се обърнат към туроператора, като заявят своето желание да прекратят сключения договор. От своя страна, туроператорът ще ги уведоми за действията, които ще предприеме, и вариантите за реакция, с които той разполага в случая. Българските туроператори, (в съответствие с разпоредбите на Закона за туризма, които са в синхрон с общото прилагане на Директива (ЕС) 2015/2302 на Европейския парламент относно пакетни туристически пътувания и свързани туристически услуги в целия Европейски съюз), следва да предложат адекватни действия, които биха били разумни и за двете страни, за да се удовлетворят очакванията на пътуващите и ситуацията да бъде разрешена още в процеса на преговори. Към настоящия момент вариантите, които се предлагат от повечето туроператори са възстановяване на сумата, изпълняване на услугата в друг период или възстановяване на сумата под формата на ваучер за последващи услуги, предоставяни от туроператора.

1.3 Информация за конкретни дестинации и предстоящи пътувания

Може да се информирате за наличие на потенциални рискове за сигурността в дадена географска точка на сайта на Министерството на външните работи. https://www.mfa.bg/bg/customnews/main/24736

Към настоящия момент, Министърът на туризма издаде заповед на 17.03.2020г., с която се преустановяват всякакви дейности в областта на туризма до 13.04.2020г. В така създалата се обстановка, всеки потребител има правото да вземе решение за предстоящите от него пътувания след тази дата, като има предвид, че ако не бъде постигнато споразумение с туроператора, разрешаването на евентуален спор може да бъде отнесено към съда като компетентен орган да постанови исканото решение.

Предстоят и законодателни промени с цел намаляване негативните последици за туристическия бранш, които могат на ограничат някои от предвидените до сега права и за двете страни.

2. Възможни проблеми за потребители, организирали сами пътуването си

2.1. Всяка авиокомпания публикува на сайта си възможните действия, които могат да предприемат клиентите й по повод отменени полети, от страна на компанията или отмяна на пътуването от страна на клиента, поради настъпилата пандемия.

2.2. Платформите за резервации “Air bnb” и “Booking” също публикуват на сайтовете си възможности за анулиране на резервации, на основание настъпилата пандемия.

2.3. Резервации в хотел, могат да бъдат анулирани при позоваване на непреодолима сила, като насрещната страна следва да Ви възстанови заплатената сума.

2.4. Пътувания със сухопътен транспорт също могат да бъдат анулирани при позоваване на непреодолима сила, като насрещната страна следва да Ви възстанови заплатената сума или да Ви предложи алтернативен маршрут до определена дестинация ако е възможно.

II. Информация за клиенти – предоставящи туристически услуги

1. Обща информация

Въпреки че основната ни грижа е здравето на гражданите, Европейската комисия активно следи и икономическите последици от коронавируса за държавите от ЕС и извън него. В този смисъл се подготвя предприемане на мерки за подпомагане на икономиката и в частност на туристическия бранш, както на европейско, така и на национално ниво.

На страницата на Министерство на туризма, може да откриете препоръки, във връзка с разпространението на вируса.

http://www.tourism.government.bg/bg/kategorii/novini/preporuki-na-ministerstvoto-na-turizma-vuv-vruzka-s-razprostranenieto-na

Със заповед на Министъра на туризма от 17.03.2020г. временно се преустановяват организираните пътувания на български граждани в чужбина, организираните пътувания на чуждестранни граждани у нас, както и всички организирани туристически посещения в рамките на вътрешния туризъм. Временно се преустановяват също организираните посещения, представляващи допълнителни туристически услуги по смисъла на Закона за туризма. Срокът за преустановяване на организираните пътувания е до 13 април 2020 г. включително.

На основание чл. 306, ал. 2 от Търговския закон „Непреодолима сила е непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключването на договора“. В този смисъл, епидемията от коронавирус в световен мащаб представлява непреодолима сила, по отношение на договори сключени преди обявяването й. За начална дата на събитието, можем да приемем официалното й обявяване в Китай на 20.01.2020, въпреки това в зависимост от дестинацията, до която пътувате, началната дата може да варира с оглед датата на обявяване на епидемия там, респективно датата на въвеждане на ограничителни мерки.

2. Възможни решения:

2.1 За много от Вас ще възникне задължение за възстановяване на суми по заявени туристически услуги, които се налага да бъдат анулирани. В тази връзка е добре да се предвидят няколко възможности за Вашите клиенти – отлагане изпълнение на услугата, задържане на заплатената сума за използване на услуги в бъдещ период (издаване на ваучер за услуги на определена стойност), разсрочено или отсрочено възстановяване на сумите.

Важно е да знаете, че в хипотеза на сключен договор при вече обявено извънредно положение, клиентът не може да иска прекратяване на договора, позовавайки се на непреодолима сила, тъй като е бил наясно със съществуването й към подписване на договора.

2.2 За тези от Вас, които имат сключени договори с други търговци за туристически услуги, е важно да знаете, следното:

Търговският закон урежда хипотезите на непреодолима сила и стопанска непоносимост в чл. 306 и чл. 307, като в зависимост от характера на сключения договор, варират и правата на страните.

В случай, че Вие дължите изпълнение по договор, може да се позовете на форсмажор/непреодолима сила, по повод епидемията от коронавирус като няма да носите отговорност за неизпълнението ако то се дължи на свързани с епидемията обстоятелства. В допълнение, следва да уведомите незабавно насрещната страна за настъпилата непреодолима сила и невъзможността Ви да изпълните задължението си по договора. В този случай  не дължите предвидените неустойки, лихви, обезщетение за пропуснати ползи и претърпени вреди, поради наличието на форсмажорно обстоятелство. Дължите обаче основното изпълнение по договора ако е възможно или връщане на полученото по него.

Ако обаче сте изпаднали в забава, преди настъпването на форсмажор, нямате възможност да се позовете на последния. В допълнение, липсата на валидно уведомление до насрещната страна по договора би довело до пълна отговорност за настъпилите вреди от неизпълнението.

Съгласно разпоредбата на чл. 306 ал. 4 от ТЗ – докато трае непреодолимата сила, изпълнението на задълженията и на свързаните с тях насрещни задължения се спира, което означава, че всички срокове по договора между страните не текат, до приключване на обстоятелствата, основаващи непреодолима сила.

Чл. 306 ал. 5 от ТЗ предвижда, че ако непреодолимата сила трае толкова, че кредиторът вече няма интерес от изпълнението, той има право да прекрати договора. Това право има и длъжникът. Договорът се разваля, въз основа на уведомление до другата страна, извършено в правната форма, в която е сключен самият договор.

На основание чл. 307 от ТЗ, съдът може по искане на една от страните да измени или да прекрати договора изцяло или отчасти, когато са настъпили такива обстоятелства, които страните не са могли и не са били длъжни да предвидят, и запазването на договора противоречи на справедливостта и добросъвестността. Тази разпоредба визира настъпване на стопанска непоносимост, в случая при условията на развиващата се пандемия.

Възможно е взаимоотношенията между страните да се преуредят, въз основа на отстъпки и от двете страни, чрез допълнително споразумение.