Някои моменти и особености, свързани с разрешението за пребиваване тип „Синя карта на ЕС – ЧАСТ 2“

Увод: Процедурата за издаване на “Синя карта на ЕС” е съобразена с Директива 2009/50/ЕО относно висококвалифицираната заетост на граждани на трети държави. Разрешението за пребиваване и работа тип „Синя карта на Европейския съюз” /СК на ЕС/ се издава на основание чл. 33к, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/ на граждани на трети страни, наети за упражняване на висококвалифицирана заетост по трудово правоотношение, които са допуснати до пазара на труда по силата на решение, издадено от Агенция по заетостта.

В настоящия анализ ще бъдат разгледани някои въпроси относно релокирането на чужденец от друга държава – членка, в която същият е получил „Синя карта на ЕС“.

Въпреки че в ЗЧРБ не е поместено значението на понятието “трети страни”, то последното се използва най-често като еквивалентно на “страни извън ЕС”. По- конкретно, в Директива 2009/50/ЕО ^[1] чл. 2, б. а), „гражданин на трета държава“ означава всяко лице, което не е гражданин на Съюза по смисъла на член 17, параграф 1 от Договора, а това е всяко лице, което притежава гражданство на държава- членка. Като допълнение, от „третите страни“ са изключени и гражданите на държави – страни по карта на ЕС“, издадена в една страна-членка на ЕС, имат право да се преместят във втора страна – членка на ЕС, спазвайки разпоредбите на Директивата и на законодателството на втората страна- членка.

В националното ни законодателство, в частност в ЗЧРБ, са уредени общо две основания за пребиваване, относими към материята. В зависимост от периода, който са пребивавали в първата държава- членка, притежателите на синя карта на ЕС, могат да се преместят в държавата ни като висококвалифицирани специалисти (чл. 33к ЗЧРБ) или като притежатели на синя карта на ЕС, издадена от друга държава- членка на ЕС (чл. 33л ЗЧРБ).

И в двата варианта, обаче, следва да се премине процедура за достъп до пазара на труда в Република България.

На първо място, ако притежателят на синя карта на ЕС, издадена от друга държава- членка, не е пребивавал в същата повече от 18 месеца, то достъпът до пазара на труда в България може да бъде получен по общия ред. Това се осъществява с процедурата за получаване на разрешение за пребиваване тип „Синя карта на ЕС“, която е разделена на три части: получаване на решение от Агенция по заетостта, кандидатстване за виза за дългосрочно пребиваване тип „Д“ и получаване на разрешение за пребиваване тип „Синя карта на ЕС“. Към момента процедурата е разпокъсана и всички замесени институции работят самостоятелно, а кандидатите или техните работодатели следва да подават документи на всички места.

NB! Следва да се има предвид, че на дата 30.07.2020 г. е внесен Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, съгласно който се въвеждат известни промени в процедурата за смяна на работодател. На дата 02.10.2020 г. същият е приет на първо четене, като скоро се очаква и второто обсъждане, както и обнародването му. Съгласно предложените промени процедурата както за получаване на разрешението за пребиваване тип „Синя карта на ЕС“ ще бъде провеждана пред и от една единствена институция, а именно дирекция „Миграция“, която служебно ще получава и предава информация за подадените заявления и преписки. Очаква се това значително да улесни и ускори процедурата. Единствената стъпка, която ще бъде предприемана от кандидатите отделно, е кандидатстването за виза „Д“, което се осъществява пред дипломатическите и консулските представителства по постоянното местоживеене на кандидата или в тези представителства, които са акредитирани за държавата на постоянното местоживеене на кандидата; или по изключение, ако пребивават на законно основание в трета държава, различна от държавата на постоянното им местоживеене, биха могли да подадат документите и в тази държава.

На следващо място, предвидени са известни облекчения и улеснения, ако притежателите на синя карта на ЕС са пребивавали определен период от време в първата държава- членка.  За целите на настоящия анализ, както и на основание определенията, дадени в Директивата „първа държава-членка“ означава държавата-членка, която първа предоставя „синя карта на ЕС“ на гражданин на трета държава, а „втора държава-членка“ означава всяка държава-членка, различна от първата държава-членка.

Съгласно член 18 от Директивата след осемнадесетмесечно законно пребиваване в първата държава-членка като притежател на синя карта на ЕС, съответното лице и членовете на неговото семейство могат да се преместят в друга държава- членка, различна от първата държава-членка, за целите на висококвалифицирана трудова заетост при определени условия.

Българският законодател е възприел буквално разпоредбите на Директивата, като е предвидил, че чужденец, притежаващ Синя карта на ЕС, издадена в друга страна-членка на ЕС, който е пребивавал на територията на тази страна най-малко 18 месеца, може на това основание след получаване на разрешение да работи в България и да пребивава заедно със семейството си.

За да получи българска синя карта на ЕС новият работодател на чужденеца следва да внесе заявление за достъп до пазара на труда в Агенция по заетостта, към което да приложи документите, удостоверяващи квалификацията на служителя, които документи да бъдат легализирани по съответния ред.

Високата квалификация към момента се доказва с документи, потвърждаващи придобито висше образование, включително диплома, удостоверение или друг документ, издаден от компетентен орган, след обучение с продължителност не по-малка от три години, проведено от образователна институция, призната като висше училище от съответната държава.

След положително решение от страна на Агенция по заетостта, заявлението за получаване на самото разрешение се подава не по-късно от един месец след пристигането на чужденеца в Република България. За целта на пристигането чужденецът не се нуждае от допълнителен документ или виза, а ще бъде допуснат до територията на страната ни с разрешението за пребиваване тип Синя карта на ЕС, издадена в друга страна-членка на ЕС, ако, разбира се, същото е все още валидно. Това е именно улеснението, предвидено за лица, пребивавали повече от осемнадесет месеца на територията на друга държава- членка на същото основание. Разбира се, самият чужденец може по време на цялата процедура да бъде на територията на страната, тъй като няма изискване да бъде извън нея, но следва да бъде спазен едномесечният срок, описан по – горе.

Когато притежателят на Синя карта на ЕС, издадена в друга държава членка, се премести в Република България, на членовете на неговото семейство се разрешава да го придружат или да се присъединят към него.

Процедурата се характеризира с няколко несъществени разлики, в зависимост от обстоятелството, дали семейството се е събрало в първата държава – членка, или тепърва ще се инициира процедура по събиране на семейство на територията на България.

Тепърва предстои окончателното приемане на разпоредбите в ЗЧРБ, поради което е възможно същите да претърпят промени, засягащи темата.

[1] Директива 2009/50/ЕО на Съвета от 25 май 2009 година относно условията за влизане и пребиваване на граждани на трети държави за целите на висококвалифицирана трудова заетост