Обявеното извънредно положение несъмнено породи затруднения в търговския оборот и във финансовата сигурност, както на търговските дружества, така и на гражданите. Икономическата нестабилност, която е неизбежна последица от случващото се, поставя на преден план въпросите, касаещи обслужването на договорите за кредит, забавянето на вноски, предсрочната изискуемост и др. Първата мярка за ограничаване на негативните последици бе промяна в законовата уредба за времето на извънредното положение. В последствие БНБ взе решение, че ще възприеме гласуваните от Европейския банков орган (ЕБО) Насоки относно законодателните и частните мораториуми върху плащания по кредити във връзка с COVID-19, като изиска от търговските банки да предложат единен проект на правила за частен мораториум. На 10.04.2020г. Управителният съвет на Българската народна банка утвърди предложените от Асоциацията на банките в България (АББ) мерки за ограничаване на кредитната тежест за лицата, изпаднали в затруднено финансово положение в резултат на настъпилата извънредна ситуация.

1. Как се промени законът по отношение на задълженията по кредити?

Действащото законодателство в България свързва с неизпълнението на задълженията по договори редица негативни последици. Именно действието на тези последици бе ограничено за времето на извънредното положение, с приемането на        Закона за мерките и действията по време на извънредното положение (ЗМДВИП).

Съгласно чл. 6 от същия, до отмяната на извънредното положение, при забава за плащане на задължения на частноправни субекти, длъжници по договори за кредит и други форми на финансиране (факторинг, форфетинг и други), предоставени от банки и финансови институции по чл. 3 от Закона за кредитните институции, включително когато вземанията са придобити от други банки, финансови институции или трети лица, и по договори за лизинг, не се начисляват лихви за забава и неустойки, задължението не може да бъде обявено за предсрочно изискуемо и договорът не може да бъде развален поради неизпълнение, както и не може да бъдат изземвани вещи.

Тази разпоредба се отнася, както за физически лица, така и за търговски дружества – страни по договор за банков кредит или други от посочените по-горе. При действието на тази разпоредба, дори да изпаднете в невъзможност да заплатите вноска по кредита, за периода на извънредното положение, то върху нея няма да бъде начислявана лихва за забава и неустойка за неизпълнение, нито кредитът Ви може да стане предсрочно изискуем, поради забавата. В действителност задълженията не се погасяват, напротив те остават дължими и след отмяна на извънредното положение, се дължат в пълен размер. За разлика от разгледания в по-долу частен мораториум, тази разпоредба не предвижда продължаване на срока на договора за банков кредит, а единствено спира настъпването на негативните последици от неизпълнението. Това от своя страна също би създало трудности, тъй като след отмяната на извънредното положение, своевременно ще трябва да заплатите натрупаните до този момент дължими суми наведнъж. В случай, че не изпълните последното, то ще бъдат приложими всички посочени негативни последици.

2. Какво предвижда мораториумът?

Утвърденият частен мораториум осигурява възможност за промени в графика за изплащане на главницата и/или лихвите по задълженията, без да се променят ключови параметри по кредитния договор, например размерът на вече договорените лихви.

Важно е да се отбележи, че всяка една търговска банка, която приема да прилага утвърдения ред за отсрочване на изискуеми задължения, следва да обяви публично предлаганите облекчения на своята интернет страница, в банковите салони и по друг подходящ начин. В обявлението се посочва редът, по който банката ще договаря отсрочване на задълженията, както и началният момент, от който то ще бъде прилагано. Обявлението се счита отправено до всички клиенти отговарящи на посочените по-долу изисквания. Единствено, в случай, че обслужващата Ви банка е приела да прилага частния мораториум и e обявила публично това, е възможно да се възползвате от реда предвиден в него. 

Извън обхвата на мораториума кредиторите могат да договарят с клиентите си индивидуални схеми на отсрочване, различни от уредените в него, както и други облекчения.

2.1 Кой може да се възползва от предлаганите облекчения?

От предлаганите облекчения могат да се възползват лицата отговарящи едновременно на следните изисквания:

– Кредитополучатели (клиенти на банките), с изключение на кредитни институции, които имат или очакват затруднения при погасяване на задълженията си, съгласно сключения с кредитора договор, във връзка с пандемията от COVID-19 и ограниченията, въведени със Закона за мерките и действията по време на извънредното

–  Към 01.03.2020 г. задълженията на клиентите на банката да са редовно обслужвани или с просрочие не повече от 90 дни.

– Клиентите на банката да изразят изрично желание да се възползват от облекченията, предлагани от кредитора.

Видно от посочените изисквания, от облекченията могат да се ползват физически или юридически лица с вече сключени договори за банков кредит. Вероятно банките ще поставят изискване клиентът да докаже, че е изпаднал в затруднение или очаква това да се случи. Предполага се, че това ще се случва, посредством декларация от страна на клиента, но е възможно банката да изиска и други документи, установяващи настъпилите обстоятелства. Тези лица, до 01.03.2020г. следва да са внасяли вноските си в срок, а ако са имали забавени такива, то забавянето да не е продължило повече от 90 дни. Мораториумът не се прилага автоматично за всеки, а следва кредитополучателят да отправи искане до банката в тази насока. Искане за отсрочване може да се депозира най-късно до 22.06.2020 г., а банката трябва да е взела решението си до 30.06.2020 г. Всяка банка ще предостави различни възможности за депозиране на искането, които следва да бъдат обявени, като не се очаква да се изисква заплащане на такса за същите. Следва да се подчертае, че предлаганите механизми за отсрочване и уреждане на задължения се отнасят само за такива, произтичащи от договори, сключени преди 31.03.2020 г.

           2.2. В какво се изразяват облекченията?

– Ще бъдат отсрочвани задължения за срок до 6 месеца, който изтича не по-късно от 31.12.2020г. Крайната дата може да варира в зависимост от датата, на която клиентът е поискал да се възползва от отсрочването и от наличието на просрочени вноски към тази дата.  Датата, на която е направено искането на клиента да ползва отсрочване, не променя общия времеви обхват на отсрочването – предвидените 6 месеца.

–  Отсрочването може да обхване всички изискуеми суми или само главница.

– Непогасените на първоначално договорените падежи суми се погасяват на части след изтичане на периода на отсрочване – т.нар. гратисния период, съгласно приложимия механизъм на отсрочване, освен ако изрично е предвидено друго в приложимия механизъм. Повече за конкретните механизми ще откриете по-долу.

–  Искането може да включва както непогасени в срок вноски преди подаване на искането, така и вноски с ненастъпил падеж. Ако към датата на отправяне на искането за отсрочване клиентът не е в забава, отсрочването се прилага само за в бъдеще – по отношение на вноски с ненастъпил падеж.

–  Клиентът има възможност да се откаже от предоставения гратисен период по-рано от предвиденото и да поиска изготвяне на погасителен план.

2.3. Какви са възможните механизми за разсрочване?

Въз основа на постигнато съгласие между банката и клиента се прилага един от посочените три механизма на разсрочване на задълженията, които предвиждат различен погасителен план:

Механизъм No 1 – отсрочване на главница и лихва за до 6 месеца:

Дължимите суми (главница и лихва) се отсрочват за срок до 6 месеца, но не по-късно от 31.12.2020 г. Целият остатък от дълга, заедно с неплатената главница по време на гратисния период се погасяват съгласно нов погасителен план, за срок с до 6 месеца по-дълъг от първоначалния, в зависимост от броя на отсрочените вноски. Към всяка вноска по погасителния план до изтичане на срока на кредита или друг разумен по-кратък период, договорен с кредитополучателя, се добавя равна част от непогасената по време на гратисния период лихва.

Механизъм No 2 – отсрочване на главница за до 6 месеца:

Дължимите суми по главница се отсрочват за срок до 6 месеца, но не по- късно от 31.12.2020 г. Дължимата за периода лихва се плаща, съгласно договора. След изтичане на гратисния период се изготвя нов погасителен план, който да обхване целия остатък от дълга, включително неплатена главница по време на гратисния период. Новият погасителен план се удължава в зависимост от броя на неплатените вноски, но с не повече от 6 месеца.

Механизъм No 3, приложим за револвиращи продукти:

А) Револвиране на кредитна линия се допуска, въпреки че дължими вноски или част от тях не са погасени. Погасяването на вноските се отлага до 6 месеца, но не по-късно от 31.12.2020 г.

Б) Не се формира минимална сума за револвиране на кредитен лимит по кредитна карта, считано най-рано от 01.02.2020 г., за срок до 6 месеца, но не по-късно от 31.12.2020 г. След изтичане на гратисния срок формирането на минимална сума за револвиране се възстановява и кредитът се обслужва съгласно първоначалния договор.

В) За срок до 6 месеца, но не по-късно от 31.12.2020 г. дължимата месечна лихва по кредит – овърдрафт, се погасява за сметка на неусвоен лимит или плащането ѝ се отсрочва за срок до 6 месеца след изтичане на гратисния период.

* всяка една от цитираните в букви А, Б и В хипотези, се прилага поотделно спрямо посочения в нея кредитен продукт.

За повече информация, можете да се свържете с адв. Атанася Ангелова или с адв. сътрудник Добромир Ефимов, на следните електронни пощи :

a.boradzhieva@tzp.bg

d.efimov@tzp.bg

*Настоящото изложение не представлява правна консултация, а изразява становището на автора по поставените въпроси.