адв. Симона Белчева
Адвокатско дружество „Цветкова и партньори“
Бул. „Патриарх Евтимий“ № 31, ет. 1 31 Patriarh Evtimiy blvd., fl.1
София, 1142
Чуждестранни граждани в Република България – лични документи, пребиваване, влизане и въпроси по разрешения за пребиваване тип „Синя карта“
С оглед отмяната на извънредното положение в Р България, както и постепенното облекчаване на предприетите мерки в различните държави във връзка с възникналата пандемия от Коронавирус, все още са налице редица затруднения за българските и чуждестранни граждани.
В настоящата статия ще бъдат изложени най- важните аспекти, свързани с работата, пребиваването и влизането на чужденци на територията на Република България, както и някои практически проблеми относно разрешенията за пребиваване тип Синя карта.
1. Въпроси относно личните документи и документите за пребиваване:
Със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, бяха въведени някои интересни правила за личните документи на българските и чуждестранни граждани, както и за пребиваването на продължително пребиваващите чужденци в Република България. Въпреки че считано от 14.05.2020 г. отпада въведеното извънредно положение, тези правила са все така актуални и остават в сила и по време на обявената извънредна епидемична обстановка.
Общото прието правило е, че срокът на изрично посочените в закона лични документи и документи за пребиваване, чийто срок на валидност изтича в периода от 13 март 2020 г. до 31 октомври 2020 г., се удължава с 6 месеца, считано от изтичането на срока. Видовете документи, за които ще важи правилото, са личните карти и свидетелствата за управление на моторно превозно средство (СУМПС) на българските граждани и някои документи за пребиваване на изрично посочени групи от чуждестранни граждани.
Първата група чуждестранни граждани са гражданите на ЕС и членовете на техните семейства, които пребивават на територията на България. Правилата ще важат и за гражданите на държави – страни по Споразумението за ЕИП, на гражданите на Конфедерация Швейцария, които по силата на сключени международни договори с ЕС имат право на свободно придвижване, както и членовете на семействата им, които не са граждани на ЕС, ЕИП и Конфедерация Швейцария. Другата голяма група чужденци са постоянно и дългосрочно пребиваващите чуждестранни граждани на трети страни.
Важно е да се спомене, че всички изброени лични документи и документи за пребиваване на чужденци, обхванати от разпоредбите, се считат за валидни лични документи и документи за пребиваване само на територията на Република България. Освен това, всички документи с удължен срок на валидност, могат да се издадат и преди изтичането на удължения 6-месечен срок по искане на притежателите им.
Относно българските граждани в чужбина, същите могат да се обърнат към компетентните КОНСУЛСКИ ОТДЕЛИ към посолствата, генералните консулства, консулствата и почетните консулства на Република България в различните държави. Чуждестранните граждани, намиращи се на територията на България, могат да поискат издаването на нов документ за пребиваване като подадат необходимите документи до Дирекция “Миграция” – МВР, СДВР или областните дирекции на МВР.
Няколко интересни моменти при краткосрочно и продължително пребиваващите граждани на трети държави:
Законът не урежда статута на КРАТКОСРОЧНО ПРЕБИВАВАЩИТЕ в България чужденци, поради което лицата, които притежават виза за краткосрочно пребиваване с разрешен срок до три месеца, включително бизнес визите, трябва своевременно да напуснат страната. Ако са налице уважителни причини да останат, то преди изтичане на разрешения срок те следва да поискат еднократно удължаване на срока от службите за административен контрол на чужденците, като докажат наличието на причини от хуманитарен характер, при извънредни обстоятелства или при наличие на държавен интерес. Правилата важат и за лица, влезли в страната при условията на безвизов режим. Те следва да подадат заявление по образец и да приложат документи съгласно правилника за прилагане на закона в дирекция “Миграция” или в отдел/сектори/групи “Миграция” при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи.
Колкото до ПРОДЪЛЖИТЕЛНО ПРЕБИВАВАЩИТЕ, с § 11 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение се правят допълнения в Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ), които ще имат благоприятен ефект върху всички чужденци с разрешено продължително пребиваване в Република България.
Така, първоначално за продължително пребиваващи, чийто срок за пребиваване изтичаше в срока на обявено извънредно положение, бе предвиден срок за подаване на заявление за продължаване на пребиваването в 14-дневен срок след отмяната на извънредното положение. С последните промени в Закона за здравето бе прието, че същият този срок ще е до три месеца след отмяната на извънредното положение, или считано от 14.05.2020 г.
Освен това, ако продължително пребиваващ чужденец, на който разрешеното продължително пребиваване изтича в срок до три месеца от отмяната на извънредното положение, то същият може да влезе на територията на Република България без наличие на виза в тримесечен срок след отмяната на извънредното положение. Така лицата, които не се намират на територията на страната ни, и са възпрепятствани да се върнат в България поради въведени мерки в държавите, в които се намират, могат да направят това до 14.08.2020 г., без да е необходимо да кандидатстват за виза.
Важно допълнение е, че срокът на обявеното извънредно положение няма да се отрази на изчисляването на сроковете, ако чужденецът подаде заявление за дългосрочно или постоянно пребиваване. Така, този срок няма да се счита за прекъсване и същият не може да представява отсъствие по смисъла на чл. 40, ал. 1, т. 6 от ЗЧРБ, който посочва основанията за отнемане на правото на пребиваване.
2. Влизане на територията на Република България
Влизането на територията на България, респективно правилата за ограничаване на пътуванията, могат да се отразят както на отношенията с чуждестранни служители, така и на целия бизнес и отношения с различни партньори, клиенти или контрагенти.
На първо място, на европейско ниво активно се дискутират въпросите за отваряне на границите на Европа и за облекчаване на пътуванията. Така, на 15 май изтече препоръката на Европейската комисия за неналожителни пътувания на европейски граждани. След тази дата реално пътуванията са възможни, но рестрикциите не са отпаднали напълно. Всяка една държава-членка на ЕС има правомощията и действително запазва редица ограничения, въведени с цел ограничаване на заразата с коронавирус, които по един или друг начин ще създадат неудобства на пътуващите. За да се сведат до минимум Европейската агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на страните членки (Frontex) публикува карта с текущите рестрикции и възможности за пътуване в Европа.
Тя дава възможност за проследяване, както на временните ограничения, въведени в целия ЕС и Шенгенското пространство, така и информация за Великобритания. Картата използва четири символа – „червен“, което означава пълна забрана, „жълт“ – ограничения, „зелен“ – позволено и „бял“ – неприложимо, а самата карта е актуална към дата 15.05.2020 г.
Също така, на 07.05.2020 г. извънредният щаб за ограничаване на разпространението на Ковид-19 в МВнР, взе решението Консулските служби на Република България постепенно да възстановяват нормалната си работа и приемното време за граждани, следвайки постепенно облекчаване на противоепидемичните мерки в отделните държави. Така, поетапно ще се възстановяват услугите по издаване на визи за България.
С оглед приетите и влезли в сила изменения и допълнения на Закона за здравето, е въведена нова разпоредба, съгласно която при обявена извънредна епидемична обстановка министърът на здравеопазването разполага с правомощията да въвежда със заповеди временни противоепидемични мерки, включително да определя правилата за влизане на територията на страната на граждани на други държави.
Така, конкретните ограничения и изключенията от тях се въвеждат с няколко заповеди на Министъра на здравеопазването, като най- актуалната от тях е от дата 21.05.2020 г.
Въведените ограничения засягат широк спектър от чуждестранни граждани, включително и граждани на ЕС.
Заповедта е формулирана по един по- различен начин от предходните такива, като на първо място е поставено общото ограничение, че влизането на територията на Република България е временно забранено на всички лица, без значение с какво гражданство са, през всички гранични пунктове и независимо от вида транспорт (въздушен, морски, железопътен или автомобилен). Това говори, че ако не са налице специални правила и изключения, всяко едно лице, без значение дали е гражданин на България, ЕС или гражданин на трета страна, влизането ще е забранено. Изначално в Заповед № РД-01-265/14.05.2020 г. на Министъра на здравеопазването бе посочено, че временната забрана ще важи до 14.06.2020 г. Тази дата обаче не фигурира в новата заповед, следователно мерките и правилата за влизане ще важат до отмяната им.
Разбира се, въпреки наложените временни мерки, някои основни права не биха могли да бъдат засегнати до такава степен. За това са предвидени и доста изключения от тази обща забрана.
Първите няколко хипотези, при които тази забрана няма да важи, са българските граждани и членовете на техните семейства. Въпреки че свободното придвижване може да се ограничава при наличието на определени извънредни обстоятелства, в Конституцията е залегнало основното право на всеки български гражданин да се завръща в страната. Така, това право не може да бъде ограничавано в настоящата извънредна епидемична обстановка.
Със същото право да се завръщат в страната по време на извънредната обстановка, са и лицата със статут на постоянно, дългосрочно или продължително пребиваване на територията на Р. България и членовете на техните семейства. За да отговарят на това условие, лицата, за които е предвидено изключението, следва вече да са получили разрешението си за пребиваване от компетентните институции (Сектори Миграция или ОД на МВР по постоянен адрес), а не да са в процес на придобиване на същото. Гражданството на лицата няма значение, нито държавата, от която пристигат.
Със Заповед РД-01-274/21.05.2020 г. на Министъра на здравеопазването се въведоха първите облекчения за граждани на ЕС. Съгласно текста на заповедта, считано от 22.05.2020 г. се позволява влизането на граждани на държави членки на Европейския съюз (ЕС) и на страни по Шенгенското споразумение), членовете на семействата на български граждани, както и лицата, които са във фактическо съжителство с български гражданин.
В посочената заповед липсва точка, която да урежда влизането на лица, независимо от тяхното гражданство, идващи от най- засегнатите държави в Европа. За определянето на тези държави, Министерството на външните работи на Република България по правило публикува предупреждения за въздържане от пътуване или общи предупреждения за пътуване, като ІV степен е предупреждение за преустановяване на пътуванията в цялата страна (освен при крайна необходимост), а V степен представлява предупреждение за преустановяване на всякакви пътувания и незабавно напускане на страната. В предходните заповеди бе изложено, че няма да се допускат лица от Италия, Испания, Франция, Великобритания и още няколко други държави, които са от IV и V-та степен, съгласно класификацията на степените на риск на Министерство на външните работи. При използвания в действащата в момента заповед подход, не се гледа държавата, от която пристигат лицата, а само дали отговарят на изключенията, позволяващи влизането им на територията на Р. България.
Продължавайки с изключенията, на следващо място това са лица, чиято дейност налага влизането или преминаването им през България, например: медицински специалисти, които пристигат във връзка с работата им; лица, свързани с транспортирането на пътници и товари; чуждестранни официални длъжностни лица и техните делегации; погранични работници; земеделски работници и работници в областта на туризма; работници, участващи в доставка на лекарствени продукти и други медицински изделия, както и такива, които участват в извършването на дейности, които са от значение за икономиката на Република България (изпълнение на сертифицирани проекти,анализи по проекти на потенциални инвеститори и тн). Последното се удостоверява с писмо от министъра на икономиката или друг компетентен министър.
Ще бъдат допускани и лицата, които пътуват по хуманитарни причини или когато недопускането на територията на страната би създало сериозна опасност за здравето или живота му, или за целостта на семейството му, или висшият интерес на семейството или на детето изискват неговото допускане на територията на страната.
Транзитното преминаване също се допуска в някои изрично изброени случаи (най- вече при транспортните услуги или за ФЛ, когато желаят да се завърнат в държата по обичайно местопребиваване).
Веднъж допуснати и влезли на територията на страната ни, всички лица се поставят под карантина за срок от 14 дни в дома или на друго място, което те посочват в декларираните от тях данни.
И от това правило съществуват доста изключения, тъй като например медицинските специалисти и официалните длъжностни лица въобще не се поставят под карантина. Някои групи лица като пограничните работници и лицата, които се занимават с доставка на медицински изделия, лични предпазни средства и медицинска апаратура, не се поставят под карантина, ако представят декларация, че не са имали симптоми и не са имали контакт с лице със симптоми, както и допълни документи (за пограничените работници се представя служебна бележка за ТД, а за доставчиците на медицинска апаратура и изделия – документ за отрицателен тест до 3 дни преди влизането).
Всички тези правила са в сила и ще действат до 14.06.2020 г., след която дата очакваме или отпадане на някои от тях, или въвеждането на нови.
Както бе посочено в началото, се очаква и облекчаване на пътуванията в Европа, което ще бъде решено след приключване на дискусиите на европейско ниво. Повечето държави поддържат мнението, че както ограниченията за пътуване, така и карантинният период следва да отпаднат, що се касае до движение в рамките на ЕС и Шенгенското пространство. На Балканите също има активни дискусии за създаване на по- благоприятен режим, които започнаха на 18.05.2020 г. и продължават и към момента. Следим ситуацията и решенията, които ще бъдат взети, тъй като същите ще имат значение както за български и чуждестранни служители и работници, така и за бизнеса в България.
2. Разрешение за пребиваване тип „Синя карта“
С оглед отмяната на извънредното положение, ще бъдат разгледани някои въпроси, които биха могли да възникнат по отношение на висококвалифицираните специалисти.
На първо място, най- общо висококвалифицираните специалисти или притежателите на разрешение за пребиваване тип Синя карта, са именно тези, чиито умения, образование и опит им позволява да дойдат в България по облекчена и бърза процедура. На практика, това са най- вече IT специалисти (разработчици, системни администратори, софтуерни дизайнери и др.), инженери, финансисти и т.н. Това са лица от трети страни, които могат да получат разрешение да пребивават продължително в България до 4 години наведнъж.
Процедурата по придобиване на този тип разрешение е описана в няколко закона, правилниците по прилагането им и няколко други поднормативни актове, което затруднява работодателите, като на практика възникват доста въпроси и неясноти.
а. Въпроси около сключването и влизането в сила на договора.
Сключването на договора е моментът, в който двете страни – работник и служител съгласуват волята си и подпишат трудовия договор. Това може да бъде след приемане на даден job offer или след проведено интервю, или и двете. От момента на полагане на подписите, страните влизат в трудово правоотношение. Особените правила за чужденците обаче гласят, че договорът не може да влезе в сила, тъй като служителят не е получил необходимите разрешения. За това, в договора изрично следва да се посочи, че същият влиза в сила и служителят следва да се яви на работа след получаване на разрешението за пребиваване тип “Синя карта” от дирекция
„Миграция“ – МВР или ОДМВР. Междувременно, всеки сключен трудов договор следва да бъде регистриран в НАП. Така възникват противоречия, тъй като ако има забавяне от няколко месеца, както е например в настоящата извънредна ситуация, е възможно този договор да не влезе в сила доста време или някоя от страните да се откаже поради забавянето. В тази връзка следва да се отбележи, че 3-дневният срок за регистриране на сключения трудов договор в ТД на НАП започва да тече от деня, следващ деня на сключването на договора. В случай че лицето не постъпи на работа в уговорения срок, работодателят трябва да изпрати ново уведомление, с което да поиска заличаване на подаденото преди това уведомление. Когато работникът или служителят е чужд гражданин и не е вписан в регистрите на НАП, е създадена възможност за попълване на служебен номер, издаден от НАП. За да се издаде служебен номер на наетото чуждестранно лице е необходимо да се подаде искане по утвърден образец (искане за издаване на номер на чужденец) в компетентната ТД на НАП, което се подава лично от лицето или чрез упълномощено от него лице. Към искането следва да се приложи копие от документите, доказващи описаните в него регистрационни данни на чуждестранното физическо лице. След получаване на Синята карта и получаването на ЛНЧ, следва да се предприемат действия по обединяване на номерата в НАП.
Също така, много важно задължение на работодателя е да уведоми Инспекция по труда в срок от 7 дни от постъпването на работа на служителя – чуждестранен гражданин.
б. Въпроси относно прекратяването на договора.
По принцип всеки трудов договор се прекратява на основанията, предвидени в КТ. При прекратяване на договор с чуждестранен гражданин, работодателят има и допълнителни задължения. Освен общите действия по издаване на заповед, респективно и други документи в зависимост от причината за прекратяване, и уведомяването в НАП, за работодателят възникват и задължения за уведомяване на компетентните институции.
Тъй като Агенция по заетостта издава решение, с което позволява на дадения работодател да наеме чуждестранно лице, то същата тази Агенция следва да бъде уведомена за предсрочното прекратяване на договора. Благоприятните условия, които позволяват получаване на разрешение за срок от 4 години карат много работодатели да се възползват от тази възможност. Така, когато трудовият договор е сключен за 4 години, всяко прекратяване преди този срок се счита за предсрочно. За това, при предсрочно прекратяване на трудовото правоотношение с чужденеца, работодателят уведомява писмено Агенцията по заетостта в 3-дневен срок от датата на прекратяване на заетостта.
в. Валидността на Синята карта на територията на България и ЕС.
Синята карта е издадена на конкретно лице за конкретна длъжност при конкретен работодател. За това, всяка промяна води до започване на нова процедура, тъй като е необходимо разрешение от Агенция по заетостта. Има доста предложения за промяна на законодателството в тази насока, за да бъде улеснено например повишаването в длъжност или трансфер между сътрудничещи си компании, но към момента правилата не са променени.
Kолкото до валидността на картата на европейско ниво, следва да се има предвид, че през първите две години на висококвалифицирана заетост притежателят на „Синя карта на ЕС” може да упражнява дейности, отговарящи на условията, при които му е издадена „Синята карта на ЕС” само на територията на Република България. След това служителят може да работи и в друга държава-членка на ЕС, ако отговаря на изискванията й за придобиване на Синя карта на територията й. Така например, притежател на Синя карта, издадена от друга държава- членка на ЕС, който е пребивавал на територията на тази държава членка 18 месеца може заедно с членовете на семейството си да пребивава в Република България за целите на висококвалифицираната трудова заетост.
Въпреки това, издадената в България Синя карта не позволява автоматично безвизово пътуване в цяла Европа. На гражданите на трети държави, които притежават валиден документ за пътуване и синя карта на ЕС, издадена от държава-членка, част от Шенген, следва да се разреши да влизат и да се придвижват свободно на територията на друга държава-членка, прилагаща изцяло достиженията на правото от Шенген, за срок до три месеца. С оглед на обстоятелството, че към момента България не е част от Шенгенското пространство, на притежателите на Синя карта, издадена от България, ще е необходима виза съобразно правилата за издаване на визи за конкретната държава, като се съобрази националността на гражданина и евентуално наличните споразумения между държавите.