Анализ на окончателно приетите  промени в Гражданския процесуален кодекс

След като на 5-ти ноември 2020г. бе огласен от страна на Министерство на правосъдието за обществено обсъждане проект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс с оглед въвеждане на електронно правосъдие, като част от по-мащабната съдебна реформа, на 17.12.2020г. тези промени бяха окончателно приети от Народното събрание, а на 29.12.2020г. бе публикуван и подписания от президента указ за тяхното обнародване.

Промените, свързани с електронното правосъдие ще влязат в сила от 30 юни 2021г. Задължението на адвокатите за регистрация в Електронния портал за електронно правосъдие /ЕПЕП/, свързано с получаването на книжа, призовки и съобщения, влиза в сила година по-късно, а именно на 30 юни 2022г.

След като се извърши посочената регистрация, връчването на страната на посочения електронен адрес ще бъде първата възможност, по която да се осъществява това действие, както и чрез квалифицирана услуга за електронна препоръчана поща. Остава открита възможността за връчване и на обикновена електронна поща, ако е посочен нейният адрес. Връчването на настоящ или в случай, че такъв липсва – на постоянен адрес, се открива като възможност едва в случай, че не е налице възможност за връчване по електронен път.

Както бе изложено и в самия проект, новият чл. 38а бе приет окончателно с леки изменения. Вменява се задължение за посочване на електронен адрес на лице, извършило процесуално действие в електронна форма с цел уведомяване за удостоверяване на получаването на електронното изявление и за резултата от техническата проверка на извършеното действие. При извършване на процесуално действие в електронна форма, на лицето е предоставена възможността да се съгласи да приема електронните изявления от съдилищата в производството, както пред съответната инстанция, така и пред всички инстанции до неговото приключване. Това съгласие, както и съгласието да се приемат електронни изявления и електронни документи, съобщения, призовки и книжа в производството пред съответната съдебна инстанция и пред всички инстанции може да се оттегли по всяко време, като  не засяга редовността на извършените действия.

Прие се, също, последицата, предвидена за неспазване на задължението за уведомяване на съда за промяна на адрес при отсъствие повече от месец от посочения, която последица се предвижда в чл. 41 от Кодекса.

Разшири се обхватът на случаите, при които по разпореждане на съда връчване следва да се извърши чрез телефон, електронен адрес за връчване, телекс, факс или телеграма, а именно в случаите на  бедствия, аварии и други непредвидими обстоятелства.

Окончателно бе прието и връчването да се извършва единствено на електронен адрес на посочени в закона лица, а именно на кредитни и финансови институции, включително тези, извършващи събиране на вземания срещу потребители, на застрахователни и презастрахователни дружества и на търговци, които извършват доставка на енергия, газ или предоставяне на пощенски, електронни съобщителни или водоснабдителни и канализационни услуги, на нотариуси и частни съдебни изпълнители. Същото се отнася и до държавните учреждения и общините.

С приетите промени, на адвокатите се даде възможност да заявяват в /ЕПЕП/ своето отсъствие и това, че няма да може да приема съобщения през определен период от време, който се ограничава със срок, а именно – 60 дни за една календарна година. Припомняме Ви, че при първоначалния проект, този срок бе 45 дни за една календарна година, но в при обсъжданията, бе решено срокът да се удължи с още 15 дни. Конкретизирано в окончателния закон е също, че в тези 60 календарни дни не се включват дните на отсъствие поради временна неработоспособност, които също следва да се заявяват. След изтичане на заявения от адвоката период на отсъствие, изпратените съобщения следва да се изтеглят от него в 7-дневен срок, считано от деня, следващ изтичането на заявения период на отсъствие. Денят на връчване се счита денят на изтеглянето, а в случай, че такова не бъде извършено – денят, на който изтича 7 – дневният срок.

Както бе посочено в по-ранен анализ върху темата,  дължимата държавна такса по делата ще бъде намалявана с 15 на сто в случаите, при които същата се заплаща по електронен път. Тази промяна на Гражданския процесуален кодекс залегна окончателно в същия.

Окончателно се прие и другата стимулираща мярка за използване на електронно правосъдие, а именно отпадането на задължението за представяне на документ за внесени държавни такси и разноски по сметка на съда в случаите, когато са заплатени по електронен път в процеса на подаването на изявлението и в информационната система, използвана от съда, е получено електронно уведомление за плащането. Отпада, също, задължението за представяне на преписи за останалите страни по делото, а окончателно на съда бе вменено задължението да възпроизвежда изявленията и приложенията към тях в необходимия брой преписи на хартиен носител и след заверка от служител на съда ги изпраща на участниците в производството, които не са заявили, че желаят да получават електронни изявления от съда или не са задължени да получават такива.

Вменени бяха и други задължения за съдилищата, като да осигуряват свободно и безплатно подробна информация относно възможността да се извършват процесуални действия в електронна форма на интернет страниците си чрез ЕПЕП и на видни места в сградите им; да осигуряват възможност на лицата да извършват процесуални действия в електронна форма по достъпен начин или в удобен диалогов режим, включително за лица с увреждания и др.

Налице е и нова глава единадесета “а” /чл. 102а – чл. 102з/, която е озаглавена “Процесуални действия и актове в електронна форма” – заглавието, залегнало в първоначалния проект. В тази глава се предвижда, че съдът ще издава актове и ще извършва всички други предвидени в закона процесуални действия в електронна форма винаги щом  естеството им го позволява и в случай, че друг закон не предвижда извършването им по друг начин.

В чл. 131, ал. 2, съдържаща задължителните реквизити на отговора на искова молба, с разширяване на точка втора бе добавено, че освен името и адреса на ответника, както и на неговия законен представител или пълномощник, ако има такива, следва да бъдат посочени, също и телефонния номер и електронен адрес за връчване на ответника и неговия представител, ако притежават такива, и заявление дали желае връчване на посочения електронен адрес за връчване.

Окончателно бе въведено понятието “процесуални действия в електронна форма”. Такива според чл. 102а, ал. 2 са налице, когато чрез тях се упражняват процесуални права, при което се използват устройства за електронна обработка, включително съхраняване на информацията, като упражняването на правата изцяло се осъществява чрез използването на проводник, радиовълни, оптически или други електромагнитни средства.

Публикуваният с Указ № 305 Закон за изменение и допълнение Гражданския процесуален кодекс измени параграф 1 от допълнителните разпоредби, като дефинира четири понятия, а именно понятията видеоконференция, електронен адрес за връчване, електронен документ, квалифициран електронен печат на съда и квалифициран електронен времеви печат на съда.