aдв. сътр. Нели Попрелкова

Адвокатско дружество „Цветкова и партньори“

Бул. „Патриарх Евтимий“ № 31, ет. 1 31 Patriarh Evtimiy blvd., fl.1

София, 1142

02 981 40 50

https://www.tzp.bg

Промени, касаещи данъчното законодателство на Република България, във връзка с въведеното извънредно положение

Настоящият анализ разглежда промените в сферата на данъчното право, които се въведоха със Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание на 13.03.2020г..

I. Кои дела се гледат ?

Във връзка с обявеното извънредно положение, съдилищата преустановиха своята дейност, като делата следва да се отсрочат за определени дати след крайната дата от периода на обявеното извънредно положение. За този период се разглеждат ограничен кръг от дела като работата в сградите протича при изключително строг режим и при спазване на необходимите здравословни и хигиенни условия.

В сферата на данъчното право има две групи дела, които съдът ще разглежда. Първата група са делата за разкриване на данъчна и осигурителна информация по искане на прокурора, разследващия полицай или следователя при образувана предварителна проверка или наказателно производство или по искане на главния секретар на Министерството на вътрешните работи, директорите на Главна дирекция “Борба с организираната престъпност” и Главна дирекция “Национална полиция”, директорите на областните дирекции на Министерството на вътрешните работи – при необходимост във връзка с осъществяване на определените им в закона правомощия. Когато има такова искане, административният съд по местонахождението на органите се произнася по него не по-късно от 24 часа от постъпването му (чл. 75 ДОПК).

По правило, обжалването на един ревизионен акт не спира неговото изпълнение. То може да бъде спряно по искане на жалбоподателя при предоставяне на определени в закона обезпечения. Това са втората група дела, по които съдът ще продължи своята работа (чл.157 ДОПК).

II. Законът за корпоративното подоходно облагане

Този закон урежда облагането на печалбата и доходите на корпоративните образувания, т.е юридическите лица и неперсонифицираните дружества с т.нар. “корпоративен” данък. Както за всеки, дължим на държавата данък и тук законът предвижда определени срокове, до които гражданите трябва да изпълнят задълженията си.

Съгласно този закон, до 31 март следва да бъдат изпълнени следните задължения, възникнали предишната година:

• За подаване на годишна данъчна декларация по образец за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък от данъчно задължени лица, които се облагат с корпоративен данък;
• За внасяне на корпоративен данък за съответната година след приспадане на внесените авансови вноски за съответната година;
• За подаване на данъчна декларация, с която се декларира данък върху разходите;
• За подаване на годишна данъчна декларация, с която се декларира данъкът върху помощните и спомагателните дейности по смисъла на Закона за хазарта;
• За подаване на годишен отчет за дейността на данъчно задължените лица по глава тридесет и втора от ЗКПО (Данък върху хазартната дейност);
• За внасяне на алтернативен данък върху стойността на приходите от помощни и спомагателни дейности по смисъла на Закона за хазарта;
• За подаване на годишна данъчна декларация от бюджетните предприятия, когато подлежат на облагане с данък върху приходите за съответната;
• За внасяне на данък върху приходите;
• За подаване на годишна данъчна декларация от страна на данъчно задължените лица по глава тридесет и четвърта от ЗКПО (Данък върху дейността от опериране на кораби);
• За внасяне на данък от страна на данъчно задължените лица по глава тридесет и четвърта.

Съгласно § 25 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение всички тези срокове се удължават до 30 юни 2020г.

През 2020 г. авансовите вноски по Закона за корпоративното подоходно облагане се правят при условията и по реда на глава четиринадесета от същия закон, при съобразяване със следните особености:

1. когато до влизането в сила на този закон е подадена годишната данъчна декларация за 2019 г., авансовите вноски се правят в размер съгласно декларираното; при необходимост лицата могат да подадат коригираща декларация по реда на чл. 88 от Закона за корпоративното подоходно облагане;
2. когато до 15 април 2020 г. е подадена годишната данъчна декларация за 2019 г., авансовите вноски се правят в размер съгласно декларираното;
3. когато до 15 април 2020 г. не е подадена годишната данъчна декларация за 2019 г., авансовите вноски се декларират с образеца на годишната данъчна декларация до 15 април 2020 г., като се попълва само тази част отнея, касаеща декларирането на авансови вноски за текущата година.

Авансовите вноски са месечни или тримесечни, на базата на прогнозна данъчна печалба за текущата година. Законът изрично установява размерът на нетните приходи, които следва да получава едно лице, за да се прецени дали то ще плаща месечни или тримесечни авансови вноски, както и формулите, по които се изчислява всяка от тях.

III. Закон за местните данъци и такси

Този закон урежда данъците, които постъпват в общинския бюджет – върху недвижими имоти; върху наследства; върху дарения; върху превозни средства; патентен данък и др. изброени в член първи на закона, а размерът им се определя с наредба на Общинския съвет.

Във връзка със заплащането на данък върху недвижим имот и данък върху превозно средство, този закон изисква заплащането на тези два данъка да се прави на две равни вноски в следните срокове: до 30 юни и до 31 октомври на годината, за която са дължими. При предплащането им за цялата година до дата 30 април на лицата се прави отстъпка 5 на сто. Новият закон установява възможността да се ползва отстъпка при плащане на цялата сума в срок до 30 юни 2020г.  

IV. Закон за данъците върху доходите на физическите лица

Субекти на облагане, съгласно този закон, са физическите лица, включително тези, които са регистрирани като еднолични търговци. Физическите лица се делят на местни и чуждестранни. Местните лица дължат данък върху получените доходи и печалби винаги, независимо от територията, на която са реализирани, докато чуждестранните дължат заплащане на данъци върху доходи, реализирани на наша територия.

Съгласно чл. 47, ал. 2 от ЗДДФЛ лицата, извършващи стопанска дейност като търговци по смисъла на ТЗ, включително и едноличните търговци, както и физическите лица в случаите на чл.29а ЗДДФЛ – регистрирани като земеделски стопани, които са избрали доходът им да се облага с данък върху годишна данъчна основа по начин, определен в чл. 28 ЗДДФЛ, внасят дължимия данък върху разходите в срок до 30 април на следващата година.  Този срок новият закон удължава до 30 юни.

През 2020 г. срокът за подаване на годишната данъчна декларация по чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица за 2019 г. и за внасяне на дължимия по декларацията данък върху годишната данъчна основа от лицата по чл. 51, ал. 1 от същия закон се удължава до 30 юни.

Такива данъчни декларации се подават за придобитите през годината доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа и с данък върху годишната данъчна основа по чл. 28; доходите, подлежащи на облагане с патентен данък и/или данък върху таксиметров превоз на пътници по реда на Закона за местните данъци и такси, както и за доходите по чл. 13, ал. 1, т. 29; притежаваните акции и дялови участия в дружества, място на стопанска дейност, определена база и недвижима собственост в чужбина и при други хипотези, изброени в този член.

До тази дата се удължава и срокът за представяне на годишен отчет за дейността на лицата, извършващи стопанска дейност като търговци по смисъла на Търговския закон, включително едноличните търговци, както и физическите лица в случаите по чл. 29а ЗДДФЛ, какъвто те са длъжни да подадат, заедно с данъчната декларация.

Съгласно чл. 53, ал. 6 ЗДДФЛ лицата, които подадат годишната данъчна декларация до 31 март на следващата година по електронен път, ползват отстъпка 5 на сто върху данъка за довнасяне по годишната данъчна декларация, но не повече от 500 лв., при условие че нямат подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към момента на подаване на декларацията и данъкът за довнасяне е внесен в срок до 31 март. Съгласно Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, ако декларацията е подадена и данъкът за довнасяне е внесен в срок до 31 май 2020 г. то лицата по чл.51, ал.1, ЗДДФЛ (извършващи стопанска дейност като търговци по смисъла на Търговския закон, включително едноличните търговци, както и физическите лица в случаите по чл. 29а ЗДДФЛ) имат възможност също да се ползват от тази отстъпка.

За тези лица, също така, се прилага разгледаният по-горе параграф 25, като срокът за подаване на декларацията по ал. 2 от същия параграф е до 30 април 2020 г.

V. Данъчно-осигурителен процесуален кодекс

Дотук разгледаните закони са т.нар. материални закони на данъчното право (не единствените, разбира се). Процесуални норми на данъчното право се съдържат в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Законът за мерките и действията по време на извънредното положение въвежда някои промени и в този нормативен акт.

Съгласно ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. С изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, пък, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в изрично посочени в кодекса хипотези. Новият закон постановява, че до отмяна на извънредното положение този втори давностен срок няма да се прилага.

В чл. 172, ал. 1 ДОПК са предвидени случаите, при които давността спира да тече:

• когато е започнало производство по установяване на публичното вземане – до издаването на акта, но за не повече от една година;
• когато изпълнението на акта, с който е установено вземането, бъде спряно – за срока на спирането;
• когато е дадено разрешение за разсрочване или отсрочване на плащането – за срока на разсрочването или отсрочването;
• когато актът, с който е определено задължението, се обжалва;
• с налагането на обезпечителни мерки;
• когато е образувано наказателно производство, от изхода на което зависи установяването или събирането на публичното задължение.

Давността се счита за спряна и за времето на обявеното извънредно положение.

Съгласно чл. 193, ал. 1 на кодекса имущество, върху което преди откриването на производство по несъстоятелност вече са наложени мерки за обезпечаване на публични вземания или срещу което е започнало принудително изпълнение за събиране на публични вземания, се реализира от публичния изпълнител при условията и по реда на този кодекс. Четвъртата алинея на този член предвижда, че ако в срок до 6 месеца от откриване на производството по несъстоятелност на длъжника публичният изпълнител не е реализирал това имущество, то се предава от публичния изпълнител на синдика и се реализира в производството по несъстоятелност. Този 6 месечен срок също се спира съгласно новия закон.

Точка четвърта на параграф 29 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение предвижда, че няма да се образува изпълнително производство по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, освен когато е необходимо да се защитят особено важни държавни или обществени интереси или може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта, или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда.

Следващата точка постановява спиране на принудителното изпълнение по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, като изяснява, че извършените до този момент (на спирането) действия запазват силата си. Изброени са действията, които публичният изпълнител може да извършва по време на извънредното положение – действия по обезпечаване на вземането, както и по разпределяне на суми, постъпили по изпълнителното дело. Изпълнителното производство следва да се възобнови след края на извънредното положение, освен ако е налице искане от страна на длъжника за изпълнение върху вземания и парични средства от банки; вземания от трети лица; вложени ценности в трезори, включително и върху съдържание на сейфове. След реализиране на изпълнение при някоя от изброените хипотези, изпълнителното производство отново се спира (т.6).

Спрян е също така и  7 дневният срок, в който публичният изпълнител въвежда купувача на имота в негово владение при продажба чрез търг. 

В чл. 213 ДОПК са предвидени изключенията от имуществото на длъжника, върху които не се насочва принудително изпълнение. Едно от тях е трудовото възнаграждение, обезщетение по трудово правоотношение, пенсията или стипендията на длъжника – в размер до 250 лв. месечно. Със Закон за изменение и допълнение на закона за мерките и действията по време на извънредното положение тази точка пета се измени като размерът от 250 лв. месечно стана “до минималната работна заплата месечно”.

VI. Други

Не се променят, освен в предвидените в § 25 – 31 случаи, сроковете и производствата по установяване, деклариране, внасяне, обезпечаване и събиране на задължения за мита, данъци, включително и акцизи, задължителни осигурителни вноски за фондовете на държавното обществено осигуряване, здравното осигуряване, Учителския пенсионен фонд и фондовете за допълнително задължително пенсионно осигуряване, държавни и общински такси и други публични вземания, регламентирани в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, Закона за митниците, Закона за акцизите и данъчните складове, Закона за данък върху добавената стойност, Закона за корпоративното подоходно облагане, Закона за данъците върху доходите на физическите лица, Закона за местните данъци и такси, Кодекса за социално осигуряване, Закона за здравното осигуряване и Закона за хазарта.

VII. Становище на НАП по прилагане на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.3.2020 г

Изпълнителният директор на НАП, на 31.03.2020г. издаде становище, което, макар да не е от ранга на нормативен акт, задължителен за граждани и организации, пояснява по какъв начин Агенцията тълкува и прилага новия закон. В този раздел следва да се разгледат по-важните моменти от становището.

Във връзка с данъка върху добавена стойност, регламентиран в ЗДДС, новият закон не предвижда отклонения от общите норми и сроковете за деклариране и внасяне на този данък, както и за регистрация по ЗДДС, поради което тези срокове следва да се спазват стриктно.

Обръща се внимание, обаче, на това, че се взима предвид извънредното положение и мерките, които следва да се спазват за ограничаване на разпространението на вируса, поради което действията, които изискват физическо присъствие няма да бъдат извършвани, а сроковете на съответните производства ще бъдат удължавани.

Сметка за извънредното положение ще се държи и при определяне на сроковете за представяне на доказателства или изпълнение на други задължения за съдействие на органите; предвидено е на страните и другите участници в производствата да се дават разнообразни възможности да защитят своите права и интереси при затруднения за извършване на процесуални действия – искане за удължаване на определени срокове, искане за спиране на производството и пр.

Указва се, че по отношение на производствата за прихващане и възобновяване,  както и за сроковете за произнасяне на решаващите органи в производство по издаване на решение по жалби срещу актове на орган по приходите или публичен изпълнител, а така също и за сроковете за издаване на удостоверения по чл. 87 ДОПК, се прилага общият ред на ДОПК. Тези срокове не попадат в хипотезата на чл. 3, т.1 ЗМДВИП, а и изрично се подчертава в становището, че  спирането им би довело до засягане на правата на задължените лица, което е в противоречие с целта на мерките.

На основание втора точка от чл.3 ЗМДВИП спират да текат сроковете за административно обжалване на актовете, издадени в производствата по установяване, деклариране, внасяне, обезпечаване и събиране на данъци и задължителни осигурителни вноски, тъй като с изтичане на тези срокове би се погасило правото на частноправния субект да оспори издадения акт, а също така за него би се породило данъчно или задължение за задължителни осигурителни вноски. След преустановяване действието на този закон, сроковете продължават да текат за остатъка от срока от деня на спирането.

Макар сроковете за обжалване да са спрени, ако задълженото лице обжалва, то това ще инициира последващи действия по разглеждане и произнасяне на решаващия орган.

На основание чл. 3, т. 3 ЗМДВИП спират да текат сроковете за изпълнение на указания, дадени от компетентен орган по приходите.

За срока на действие на извънредното положение се спира и срокът за обжалване на наложена Принудителна административна мярка (ПАМ). В становището се разяснява, че на практика при издадена заповед за налагане на ПАМ, същата няма да може да влезе в сила и да се приведе в изпълнение, ако по отношение на нея срокът за обжалване не е изтекъл.

НАП счита за несъвместимо с епидемичната обстановка и обявеното извънредно положение да се налагат ПАМ по чл. 186 ЗДДС – да се запечатват търговски обекти.

На основание чл. 4, т. 2 от ЗМДВИП с един месец от отмяна на извънредното положение ще бъде удължено действието на административните актове, каквито са решенията на директора на дирекция ОДОП, с които се спира изпълнението на даден акт, което е ограничено със срок и този срок изтича по време на извънредното положение..

Законът за мерките и действията по време на извънредното положение спира всички процесуални срокове по съдебни производства, като НАП в своето становище пояснява, че това се отнася всички участници в тях –  както до жалбоподателите, така и до ответниците, т.е самата Агенция, когато е страна; че  спирането се отнася както за сроковете в процеса, определени в съответния закон, например срок за подаване на жалба, така и за тези, които се определят от съда.

За повече информация, моля свържете се с адв.сътр. Нели Попрелкова на следната електронна поща n.poprelkova@tzp.bg