МАЩАБНИ ПРОМЕНИ В ЗАКОНА ЗА АДМИНИСТРАТИВНИТЕ НАРУШЕНИЯ И НАКАЗАНИЯ

С извънреден брой на Държавен вестник (бр.109, от 22.12.2020г.) бе обнародван Закон за изменение и допълнение на Закона за административните нарушения и наказания („ЗАНН“, „закона“), който ще влезе в сила от 23 декември 2021г. С него се въвеждат съществени промени в ЗАНН, както и нови институти.

1. Безвъзмезден труд в полза на обществото

1.1. Понятие

С нова алинея 2 на чл. 13 в ЗАНН е въведено ново наказание, освен общественото порицание, глобата и временното лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност, а именно – безвъзмезден труд в полза на обществото. В чл. 16а то е дефинирано като труд, който се полага в полза на обществото без ограничаване на други права на наказания.

1.2. Предпоставки

Наказанието ще може да се налага само при административно нарушение, което е извършено повторно или на системно извършване. Съдебната практика определя системното извършване като не по-малко от 3 деяния, като между тях има устойчивост и трайност,а според §1, ал. 2 от Допълнителните разпоредби на закона, предвиденото наказание за повторно нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община се налага, когато нарушението от физическото лице или неизпълнението на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на акт, с който е наложено административно наказание за нарушение от същия вид или имуществена санкция за неизпълнение на задължение от същия вид, освен ако в специален закон е предвидено друго.

Наказанието може да се налага самостоятелно или едновременно с друго наказание от предвидените в чл.13, ал.1.

1.3. Продължителност

Продължителността на наказанието не може да бъде по-малка от 40 часа и повече от 200 часа годишно за не повече от две последователни години. (чл. 16а, ал.2).

1.4. Производство по налагане и компетентен орган

Според нов чл. 47а „Административното наказание по чл. 13, ал. 2 (безвъзмезден труд в полза на обществото) се налага от районния съд, в района на който е извършено или довършено административното нарушение, за което е предвидено съответното наказание, а за нарушенията, извършени в чужбина – от Софийския районен съд.“

Районният съд разглежда преписката в състав само от съдия и в открито съдебно заседание. Решението, с което се налага наказание безвъзмезден труд в полза на обществото, подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс, освен ако в закон е предвидено друго. Административният съд разглежда делото в състав от трима съдии, като решението му е окончателно.

1.5. Изпълнение

Предвидено е безвъзмездният труд да се изпълнява от пробационната служба по настоящия адрес на наказания. Безвъзмездният труд се изпълнява на обекти на Държавно предприятие “Фонд затворно дело” и обекти, утвърдени от съответния пробационен съвет. На наказания се възлага работа до три часа дневно в извънработно време или за пълен работен ден в един от празничните или почивните дни, когато наказаният работи по трудово или служебно правоотношение. Ако след изтичането на календарния срок за полагане на безвъзмезден труд в полза на обществото определен брой часове не са отработени, задължението на наказания за отработването им се погасява.

2. Писмено предупреждение, споразумение и съкратено съдебно производство

2.1. Писмено предупреждение и маловажен случай

2.1.1. Характеристика

В чл. 28 от закона е дефинирано подробно понятието писмено предупреждение (преди промяната беше записано единствено, че при маловажни случаи, наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди устно или писмено нарушителя) – неговите правни последици, налагането му и неговите реквизити. Предвидено е, когато нарушението е маловажно, наказващият орган да не налага наказание, а да предупреди извършителя писмено, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Дефинициите за „маловажен случай“, „явно маловажен случай“ и „нарушение от същия вид от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община от същия вид” са въведени с нови § 4, 5 и 6 в Допълнителните разпоредби на закона.

Уредбата на правомощията на наказващия орган при маловажни случаи на административно нарушение и неизпълнение на задълженията на едноличните търговци и юридическите лица към държавата или община в общия административен закон, се предвижда като субсидиарна. В този смисъл ще се запазят съществуващите до момента в специалните административни закони правила за преценка и санкциониране на маловажен случай на нарушение, а тези, уредени в общия административен закон, ще намерят приложение само в случай на липса на уредба в специален закон.

2.1.2 Неприложимост

Институтът на маловажният случай не може да се приложи за нарушения, свързани с безопасността на движението за всички видове транспорт, извършени след употреба на алкохол, наркотични вещества или техни аналози – чл. 29.

2.1.3. Предупреждение, налагано от съда

С промяна на чл.63 са уредени детайлно правомощията на съда в производството по обжалване на наказателното постановление. Едно от тях е да отмени наказателното постановление и да предупреди нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание (чл.63, ал.2, т.2).

2.1.4. Възможност за обжалване

За пръв път в закона се предвижда предупреждението, отправяно от наказващия орган към нарушителя, да подлежи на обжалване и протест, както и възможност производството, приключило с предупреждение, да подлежи на възобновяване. Преценката на наказващия орган в този смисъл следва да подлежи на съдебен контрол, не само когато наказващият орган е преценил, че деянието не представлява маловажен случай и е санкционирал нарушителя с наказателно постановление, но и когато е преценил, че деянието представлява маловажен случай и е освободил нарушителя от наказателна отговорност

2.2. Споразумение

2.2.1. Характеристика и предпоставки за прилагане

С промените в закона е предвидена възможността административнонаказателното производство да приключи със споразумение между наказващия орган и нарушителя. Според чл.43, ал.5 при връчване на препис от акта за установяване на административно нарушение, нарушителят следва да се уведомява писмено за правото му в 14-дневен срок да отправи предложение до наказващия орган за сключване на споразумение за приключване на административнонаказателното производство. Наказващият орган също ще има право да отправя предложение за сключване на споразумение. По-нататък, в чл. 53 е добавено, че наказващият орган издава наказателно постановление, с което налага на нарушителя съответно административно наказание, когато установи по несъмнен начин факта на извършеното нарушение, самоличността на лицето, което го е извършило, и неговата вина, ако не са налице основания за прекратяване на производството, за прилагането на чл. 28 или не е сключено споразумение с нарушителя.

2.2.2. Неприложимост

Според ал.2 на чл. 58г, сключване на споразумение не се допуска в случаите на: повторно извършено нарушение; за нарушение, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на акт, с който на нарушителя е наложено административно наказание извън случаите по т. 1 (повторно извършено нарушение), или е издадено предупреждение за нарушение от същия вид;в случай че деянието, за което е съставен акт за установяване на административно нарушение, съставлява престъпление; споразумение се допуска, в случай че производството пред наказващия орган е образувано по реда на чл. 36, ал. 2 („Без приложен акт административнонаказателна преписка не се образува освен в случаите, когато производството е прекратено от съда или прокурора или прокурорът е отказал да образува наказателно производство и е препратено на наказващия орган“); когато признанието на нарушителя не се подкрепя от събраните доказателства по преписката.

2.2.3. Реквизити на споразумението

Споразумението, според чл. 58г, се изготвя в писмена форма и съдържа съгласие на страните по въпросите има ли извършено деяние, съставлява ли деянието нарушение и правната му квалификация, извършено ли е то от лицето, срещу което е съставен актът за установяване на административно нарушение, и извършено ли е виновно. В същия член са изброени също така реквизитите, които трябва да съдържа споразумението – дата, имена на страните, датата на акта, въз основа на който е образувано производството, и името, длъжността и местослуженето на актосъставителя, описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават, законовите разпоредби, които са били нарушени виновно, вида и размера на административното наказание, вещите, които се отнемат в полза на държавата, разпореждането с веществените доказателства, банкова сметка, по която да се заплати дължимата глоба.

2.2.4. Други особености

Когато е съставен акт за установяване на административно нарушение за няколко нарушения, споразумение може да се сключи и само за някое от нарушенията.Споразумението влиза в сила от датата на подписването му, а ако с него е наложено административно наказание глоба, то влиза в сила от датата на заплащане на глобата. Споразумението е окончателно и има последиците на влязло в сила наказателно постановление.

Когато със споразумението се налага административно наказание глоба – самостоятелно или с друго наказание, наказващият орган определя глобата в размер на 70 на сто от минимума или от точно определения размер, предвиден за извършеното нарушение, а когато в закона не е предвиден минимум, наказващият орган определя размера на глобата в размер не повече от 70 на сто от половината от максимума. Другите видове административни наказания се определят по правилата на чл. 27, ал. 1 – 4.

С нов чл. 79б е предвидено друго „облекчение“ за нарушителите – възможност при бързо плащане на глобата да се ползва 20% „отстъпка“: „В случай че нарушителят не желае да обжалва наказателното постановление в частта относно наложената глоба, може да заплати в 14-дневен срок от връчване на наказателното постановление 80 на сто от нейния размер, освен ако специален закон предвижда намален размер на глобата.“ Така наказателното постановление влиза в сила в частта относно наложената глоба от датата на плащането. В случай че нарушителят е обжалвал наказателното постановление и в срока по ал. 1 е заплатил глобата, производството по разглеждане на жалбата в тази част се прекратява на основание чл. 63г. Според ал.3 на същия член: „Когато с наказателното постановление е наложено и друго по вид административно наказание, наред с глобата, или са отнети вещи в полза на държавата, то подлежи на обжалване само в частта относно размера на кумулативното наказание, разпореждането с веществените доказателства, отнемането на вещи в полза на държавата и присъденото обезщетение по реда на чл. 63б”.

Наказателното постановление, според чл. 53, се издава само ако не са налице основания за прекратяване на производството, за прилагането на чл. 28 (маловажен случай) или не е сключено споразумение с нарушителя.

2.3. Съкратено съдебно производство

Според новия чл. 63б, районният съд може да проведе съкратено съдебно производство в два случая:

2.3.1. Когато наказателното постановление е обжалвано само в частта за вида или размера на административното наказание или размера на имуществената санкция, или за отнетите в полза на държавата вещи или разпореждането с веществените доказателства, или за размера на присъденото обезщетение и нарушителят, едноличният търговец или юридическото лице признава фактите, изложени в обстоятелствената част на наказателното постановление, и изразява съгласие да не се събират доказателства за тези факти. В тези случаи, съдът с определение обявява, че при постановяване на решението ще ползва признанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на наказателното постановление. Съдът в мотивите на решението приема за установени фактите, изложени в обстоятелствената част на наказателното постановление, като се позовава на направеното признание и на доказателствата, които го подкрепят.

2.3.2. В случаите по чл. 79б, ал. 3 (разгледан по-горе). Тогава съдът с определение обявява, че при постановяване на решението ще приема за установени фактите, изложени в обстоятелствената част на наказателното постановление. Съдът в мотивите на решението приема за установени фактите, изложени в обстоятелствената част на наказателното постановление, като се позовава на доказателствата, които го подкрепят.

3. Електронно връчване

Промените са в синхрон с последните изменения в ГПК и НПК, насочени към въвеждането на електронно правосъдие.

Според нова ал.2 на чл. 42,„В акта за установяване на административно нарушение нарушителят може да посочи, че желае наказателното постановление да му бъде връчено чрез изпращане на съобщение до персонален профил, регистриран в информационната система за сигурно електронно връчване като модул на Единния портал за достъп до електронни административни услуги по смисъла на Закона за електронното управление“.

Чл. 58, ал.1 пък посочва, че „Препис от наказателното постановление се връчва срещу подпис на нарушителя и на поискалия обезщетение, освен ако нарушителят е поискал да му бъде връчено чрез изпращане на съобщение до персонален профил, регистриран в информационната система за сигурно електронно връчване като модул на Единния портал за достъп до електронни административни услуги по смисъла на Закона за електронното управление“.

Относно производството по обжалване на наказателни постановления пред съда е предвидено, че„Наказващият орган или учреждението, или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, т. 4, може да се призовава чрез посочения по делото електронен адрес. Електронното съобщение се смята за връчено, когато адресатът изпрати потвърждение за получаването му чрез обратно електронно съобщение, активиране на електронна препратка или изтеглянето му от информационната система на компетентната администрация“.

4. Нарушения, свързани с подаване на информация

Законът урежда и териториалната компетентност на наказващите органи при нарушения, извършени в киберпространството.

4.1. Когато нарушението е свързано с подаване на информация по електронен път, компетентен да разгледа преписката е наказващият орган, в чийто район е седалището на органа, пред който е подадена или е следвало да бъде подадена информацията (чл.48, ал.2).

4.2. Когато нарушението е свързано с обработка на информация в компютърна мрежа или е извършено в киберпространството, извън случаите по ал. 2, компетентен да разгледа преписката е наказващият орган, в чийто район е постоянният адрес на нарушителя или адресът на управление на едноличния търговец или юридическото лице, при осъществяване на дейността на което е допуснато неизпълнение на задължение към държавата или община. Когато нарушителят няма постоянен адрес в страната или едноличният търговец или юридическото лице нямат адрес на управление в страната, компетентен да разгледа преписката е наказващият орган с териториална компетентност – гр. София (чл.48, ал.3).

5. Уредба на реда за отвод

С промените в закона са допълнени детайлно правилата и реда за отвод.

Според чл. 37, ал. 3 не може да съставя акт за установяване на административно нарушение лице, което е пострадало от нарушението или е съпруг или роднина на нарушителя или пострадалия по права линия без ограничение и по съребрена линия – до четвърта степен;заинтересовано от изхода на административното производство или има с нарушителя или пострадалия особени отношения, които пораждат основателни съмнения в неговата безпристрастност.По-нататък, чл.51, който определя от своя страна кои длъжностни лица не могат да участват в разглеждането на административнонаказателната преписка и в издаването на наказателно постановление, ал.3 прецизира кръга лица, които могат да искат отвод на наказващия орган – лицето, срещу което е съставен актът за установяване на административно нарушение; едноличния търговец или юридическото лице, срещу които е съставен актът за установяване на административно нарушение; пострадалия от нарушението.

6. Други промени

6.1. Удължени са някои от сроковете в производствата пред контролните органи – например, нарушителят вече разполага с 7-дневен срок за подаване на писмени възражения срещу акта, вместо досегашния 3-дневен такъв. Според чл. 59, ал. 2 нарушителят, поискалият обезщетение и собственикът на вещите, с които е извършено разпореждане или са отнети в полза на държавата, ако не е нарушител, може да обжалват актовете по чл. 58д в 14-дневен срок от връчването им. (срокът преди промяната бе 7-дневен).

6.2. Допълнена е уредбата на прекратяването на производството от наказващия орган с мотивирана резолюция в чл. 54 – изчерпателно са посочени основанията за прекратяване на производството, реквизити на резолюцията, възможността за обжалване и протест, прилагането съответно и при едноличния търговец или юридическото лице.

6.3. Институтът на възобновяване на производството също е променен – прецизирани са подлежащите на възобновяване актове, разширен е кръгът от лица, които могат да искат възобновяване, допълнени са основанията и сроковете за това, както и правомощията на административния съд в производството по възобновяване (чл. 70 – чл. 73 ЗАНН).

6.4. Създадени са ефективни правни гаранции за правото на защита на гражданите в извънсъдебната фаза на производството – обжалваемост на всички актове, които могат да засегнат правата и интересите на нарушителите, осигуряване на възможност за собственици на вещи, които не са нарушители, да могат да обжалват актовете на наказващия орган, с които е извършено разпореждане с вещите или същите са отнети в полза на държавата и други.

6.5. С промените към актовете, които подлежат на съдебен контрол (наказателното постановление и резолюцията за прекратяване на административното производство) се добавят и писменото предупреждение и електронния фиш.