Въведе се 10 годишна  абсолютна давност за задължения на физически лица

Народното събрание прие така чаканата от всички длъжници – физически лица абсолютна погасителна давност. Парламентът гласува и на второ четене чл. 112 от ЗЗД. Разпоредбата бе обнародвана в Държавен вестник, брой 102 от 2020 г., но влиза в сила от 02.06.2021 г.

Давността е период от време, с изтичането на който законът свързва настъпването на определени правни последици. При погасителната давност, това е невъзможността на кредитора да търси защита на правото си на вземане по съдебен ред.

Досега, преди гласуването на абсолютната погасителна давност, задълженията се погасяваха с обща пет годишна давност, но тя можеше да бъде спирана (да не тече през определен период от време и след това продължавана) и прекъсвана (пет годишният срок започва да тече отначало) и по този начин давността може да бъде удължавана неопределено дълго във времето, което създаваше несигурност за длъжниците в гражданския оборот.

Това възпрепятстваше лицата в търсенето и намирането на работа, закупуването на недвижим имот, автомобил или други движими вещи, сключване на граждански брак и създава ред други проблеми, които, чрез въвеждането на абсолютната погасителна давност, се цели да бъдат избегнати.

Абсолютната погасителна давност представлява десет годишен период, след изтичането на който, независимо от прекъсването му, се погасяват паричните задължения срещу физически лица, освен когато задължението е отсрочено (налице е съгласие между кредитора и длъжника задължението да бъде платено след определен период от време) или разсрочено (налице е съгласие между кредитора и длъжника задължението да бъде плащано на части) – Чл. 112 от ЗЗД.

Законодателят е предвидил и някои изключения, с които цели да не се засяга търговския оборот, както и да не нарушава морала и добрите нрави.

Изключенията са относно вземания:

1. от търговската дейност на еднолични търговци или на физически лица – съдружници в дружество по чл. 357 от ЗЗД (Гражданско дружество)
2. за непозволено увреждане;
3. за неоснователно обогатяване;
4. за издръжка;
5. за трудово възнаграждение;
6. за обезщетения по Кодекса на труда;
7. по повод приватизационна сделка;
8. по повод имущество, реституирано по реда на нормативен акт.

 Също така, Законодателят изрично е посочил, че постулатите на чл.115 и чл.118 от ЗЗД са валидни и за новопредвидената десетгодишна давност.

Т.е. давност не тече:

а) между деца и родители, докато последните упражняват родителски права;

б) между намиращи се под настойничество или попечителство и техните настойници или попечители, докато трае настойничеството или попечителството;

в) между съпрузи;

г) за вземанията на лица, чието имущество по закон или по разпореждане на съда е под управление, срещу управителя, докато трае управлението;

д) за вземанията за обезщетение на юридически лица срещу техните управители, докато последните са на служба;

е) за вземанията на ненавършили пълнолетие и на поставени под запрещение лица за времето, през което нямат назначен законен представител или попечител, и 6 месеца след назначаването на такъв или след прекратяването на недееспособността;

ж) докато трае съдебният процес относно вземането.

Ако давностният срок изтича по време, когато кредиторът или длъжникът са военно мобилизирани, искът може да бъде предявен до изтичане на 6 месеца от демобилизирането им.

Ако пък длъжникът изпълни задължението си след изтичането на давността, той няма право да иска обратно платеното, макар и в момента на плащането да не е знаел, че давността е изтекла (чл.118 от ЗЗД).

Както споменахме и по-горе, законът влиза в сила от 02.06.2021г. и за да се уредят заварените случаи, в преходните и заключителните разпоредби към ЗДЗЗД, е създаден §2, който урежда три различни момента:

1. При хипотеза, че все още не се е стигнало до съдебен или изпълнителен процес – давността по чл.112 започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.
2. В случаите, когато кредиторът има изпълнителен титул, но изпълнително дело още не е образувано – давността започва да тече от деня на влизането в сила на акта, с който е признато вземането.
3. При висящо изпълнително производство – давността започва да тече от първото изпълнително действие.

 Не трябва да се забравя обаче, че давността не се прилага служебно, а трябва да се позовем на изтеклата такава.

Ето и няколко примерни ситуации:

1. Ако срещу вас е инициирано съдебно производство, Вие в качеството си на ответник, следва да направите възражение за изтекла давност още с отговора на исковата молба.
2. В случай, че е налице изпълнително дело: срещу Вас има издаден изпълнителен лист, било поради влязло в сила съдебно решение, заповед за изпълнение или арбитражно решение, но настъпи абсолютната давност по време на изпълнителния процес, ще е необходимо да бъде заведен отрицателен установителен иск за недължимост. След приключването на делото и влизане в сила на решението, ще разполагате със съдебен акт, установяващ, че не дължите, поради изтекла погасителна давност и срещу Вас няма да бъдат предприемани изпълнителни действия.
3. Ако след изтичането на абсолютната погасителна давност, все още кредиторът не е потърсил вземането си? При тази хипотеза не е необходимо да предприемате никакви действия. Но макар след изтичането на десет годишния срок, все пак кредиторът реши да събере вземането си, вашите отпорни действия следва да са описаните в първата точка.

Ако пък кредиторът не предприема действия, за да не го направи в неудобен за Вас момент (подаде иск докато сте в чужбина, не сте променили постоянния си адрес и др.), най – добрият вариант е Вие да инициирате съдебно производство за недължимост. (Действията са описани в т.2.)

Описаните по-горе ситуации са примерни.

Ако имате допълнителни въпроси или сходна ситуация, можете да се обърнете към нас за консултация и правен съвет.

 *Настоящото изложение не представлява правна консултация и не е изчерпателно. То изразява становище на автора по поставен въпрос.